На 19 март 1945 г. след 14-дневни боеве е ликвидирано немското предмостие на левия бряг на река Драва срещу Дони Михоляц. С това завършва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия.
България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г. (тогава страната се управлява от правителството на Константин Муравиев), но на практика войната е обявена след политическата промяна на 9 септември 1944 г. Самото участие на България във войната преминава през два периода (фази).
Първият период обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Иванович Толбухин. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на същия месец.
На 5 октомври 1944 г. се сключва спогодба между България и Югославия в Крайова за военно сътрудничество между двете съседни страни. Пред българската армия се поставя задачата да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група “Е” от хитлеристките армии по долините на реките Морава, Вардар и Ибар, възлизащи на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. Срещу тях България мобилизира 455 хил. души, групирани в три армии (Втора, Първа и Четвърта), които до началото на октомври 1944 г. настъпват в направление Ниш. До 18 октомври е разгромена елитната седма СС дивизия и е освободен Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се водят сражения по направление Страцин, Куманово, Скопие.
По същото време се води и Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която хитлеристите са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар. Вторият период (фаза) започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия.
От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия.
От 6 до 19 март 1945 г. се водят боеве между реформираната Първа българска армия и хитлеристките войски в района на р. Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на р. Мур. Последните сражения с хитлеристките войски се водят на австрийска земя в края на април и началото на май.
Капитулацията на Германия (9 май) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. В двата периода на войната България дава над 30 хил. души убити и ранени войници и офицери. Това е цената (без военните разходи, разстройството на стопанския живот и др.), която България плаща за окончателния разгром на хитлеристка Германия и благодарение на която успява да избегне надвисналата над нея трета национална катастрофа с участието си в Тристранния пакт на държавите от хитлеристката ос.
Източник: stara-zagora.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
