На 19 април 1332 г. се състои сватбата на Стефан Душан и царица Елена Българска

На 19 април 1332 г. се състои сватбата на Стефан Душан и царица Елена Българска!

През 1331 г. болярски преврат поставя на българския престол брата на Елена – цар Иван-Александър. По онова време положението на Българското царство е трудно.

От една страна, на юг продължава традиционното съперничество между Търново и Константинопол за контрол над тракийските градове и тези по черноморието, а от друга, прогонването на сръбското протеже Иван Стефан от българския престол обтяга допълнително и без това трудните отношения между България и нейния възмогнал се западен съсед – Рашкото кралство на Неманичите, начело с крал Стефан Дечански.

Почти едновременно с възцаряването на Иван-Александър смяна на властта се случва и в Рашка, където чрез преврат на престола се възкачва крал Стефан Душан.

Благодарение на пробългарските настроения и антивизантийската външнополитическа линия на новия сръбски крал диалогът между Иван-Александър и Стефан Душан се оказва по-лесен и между двете страни започват преговори за скючване на мир.

Мирният договор е подписан през 1332 г. и според условията трябвало да бъде скрепен с династичен брак между Стефан Душан и сестрата на българския цар – Елена, която е пратена в сръбския двор, придружена от сестра си Теодора.

Сватбата между царица Елена Българска и крал Стефан Душан е отпразнувана на 19 април (Великден) 1332 г. Така Елена става поредната българка, коронована за Рашка кралица, а след провъзгласяването на Душан за цар през 1346 г. – и за първа царица на Душанова Сърбия.

Първите години от брака на Елена и Стефан Душан са трудни за българката поради продължителното бездетие на кралската двойка. Тъй като в продължение на 5 години Елена не успява да дари съпруга си с мъжки наследник, под натиска на обкръжението си Стефан Душан започва преговори с немския император за ръката на една от дъщерите му. Насред преговорите обаче, през 1337 г., Елена ражда дългоочаквания престолонаследник – Стефан Урош V, с което преговорите са прекратени. По-късно тя ражда и две дъщери, една от които се казвала Ирина.

Раждането на престолонаследника увеличава престижа на Елена в сръбския двор, както и влиянието ѝ над Стефан Душан. За това може да се съди по благосклонното отношение на Стефан Душан към роднините на съпругата му, които се намирали в Сърбия – безспорно най-известният и мощен феодал в Душановото царство е другият брат на Елена и Иван-Александър – деспот Йоан Комнин Асен, който през 1349 – 1350 г. не само притежавал титлата „деспот“, но и управлявал като сръбски наместник в Южна Албания около градовете Валона, Канина и Берат.

Присъствието на Елена в Сърбия е важна предпоставка за добрите отношения между българи и сърби през времето на царуването на съпруга ѝ.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!