Светлана Терзиева (известна с псевдонима Сесил), е българска телевизионна водеща, актриса, сценарист, журналист и PR експерт.
Родена е на 18 май 1967 г. в София. Завършила е НАТФИЗ, магистър по „Кинознание“ с ръководител проф. д-р Вера Найденова (випуск 1994 – 1999 г.), стипендиант на фондация „Отворено общество“.
Терзиева е един от сценаристите на предаването за българско кино по БНТ, Канал 1 – „Киноцентърът представя: Понеделник 8 и ½“ (1998 – 2001 г.), сценарист и на предаването „VIP Процес“ (БНТ, Канал 1, 1998 – 1999 г.).
От 1998 г. до 2000 г. е основен водещ и съсценарист на вечерното токшоу „Нощен магазин“ (излъчва се ефирно в София чрез „7 дни“ ТВ + всички кабелни телевизии из цялата страна), с което става популярна пред масовия зрител.
Автор е на поетичните текстове – импресии към музикалните албуми на Румен Антов – Ричи: „Между Земята и Небето“ (издаден от „Unison StarS“ – 1994 г.) и текстовете за песните в албума „СесиРич“ (издаден от „М. Д. Мултимедия систем“ – 1996 г.);
В периода 2001 – 2006 г. е „Ръководител връзки с обществеността“ на национална радиоверига, студио и телевизия „Веселина“, както и на радио „Практика“ – към същата медийна група. Участва и като тв-водещ и сценарист на предаването „Нарисувай нощта“ по „Veselina TV“.
Сценарист и тв-водещ е в ТВ „Диема 2“ и „7 Дни“ ТВ.
Снимала се е и в няколко български игрални и телевизионни филма, и реклами.
Автор е на множество публикации във вестници, списания и електронни медии.
Член е на „Музикаутор“ – от 1990 г., на СБЖ (Съюз на българските журналисти) – от 1991 г., БДВО (Българско дружество за връзки с обществеността) от 2003 г., и СБФ (Съюз на българските филмови дейци, катедра „Драматургия“) – от 2007 г.
Светлана Терзиева е главен експерт „Връзки с обществеността“ в едно от търговско-общинските дружества на територията на град София (18 април 2016 – ).
Редовен докторант в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, факултет „Екранни изкуства“, катедра „Кинознание, киноизкуство и телевизия“ (1 март 2019 г. – ).
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.