Нестор Алексиев Мирчев е български дърворезбар, един от последните представители на Дебърската художествена школа.
Роден е в малореканското село Осой на 25 март 1878 година. Правнук е по майчина линия на Иван Филипов от гарския резбарски род Филипови, а по бащина е внук на Мирче Деспотов и син на Алекси Мирчев. В 1883 година след смъртта на дядо му Мирче се преселва с баща си в София. Учи във второ отделение в училище „Иван Денкоглу“, а трето и четвърто в „Йосиф Ковачев“. Баща му го дава да учи резбарство при видния майстор Иван Филипов от осойския род Филипови. Заедно с Филипови участва в изработването на иконостасите в „Света Троица“ в царибродското село Лукавица и „Свети Георги“ в Ямбол (1897).
Първото му самостоятелно дело е владишкият трон в храма „Свети Илия“ в Княжево, в който баща му прави иконостаса. Нестор работи заедно с брат си Лазар мебелна резба, тавани, иконостаси и други. Прави два аналоя за „Света Неделя“ в София и заедно с брат си Лазар иконостаса за „Успение Богородично“ в Новачене. С брат си Лазар обновяват за 45 златни наполеона пострадалия от пожар иконостас на църквата „Свето Успение Богородично“ в Пазарджик, дело на Макрий Негриев.
От 1899 до 1902 година Нестор Алексиев работи с брат си Лазар в южномакедонския град Бер – иконостасите в манастирите „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Анастасий“ над Бистрица и резби в „Свети Антоний“.Тяхно дело е иконостасът в църквата в битолското село Брусник (1903), унищожен по време на Първата световна война. След Илинденското въстание в продължение на три години двамата братя работят нов иконостас, който да замени изгорелия на храма „Свети Йоан Кръстител“ в Крушево. След тази работа двамата братя се разделят. Нестор се опитва да създаде столарска фабрика в Битоля. От този период е и иконостасът в църквата „Света Богородица“ до Долно Дупени и Любойно.
Преследван от османските власти Нестор заминава за Франция, където работи в резбарско ателие и във фабрика за мебели стил барок и рококо. Има сведения за негова работа и в Белгия.
В 1913 година е в София и работи със своя тайфа, на която е главен копаничарски майстор. В 1914 година с брат си Лазар започват иконостаса на „Свети Николай Софийски“ в София по проект на Антон Торньов и Стефан Баджов, като Нестор е главен изпълнител. Иконостасът е завършен до фронтона в 1919 г., като фронтонът с разпятието е дело на Иван Травницки.
В 1924 година се преселва в Скопие, Югославия и отваря резбарска работилница на днешната улица „Орце Николов“. В 1946 година изработва резбования саркофаг, с който от България са пренесени мощите на Гоце Делчев. Нестор Алексиев изработва общо 40 иконостаса, многобройни икони, скулптури, мебел и предмети за бита. Негово дело са плочите в манастира „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези, мраморните елементи от църквата „Свети Александър Невски“ в София.
За скопската църква „Св. св. Константин и Елена“ Нестор Алексиев изработва еднокрилния, равномерно разделен и облицован иконостас, висок няколко метра и широк около 10 метри. Днес дялове от този иконостас се намират в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Юрумлери и в „Свети Никола“ в Куманово.
Нестор Алексиев преподава в училището за приложни изкуства в Скопие. Носител е на многобройни награди – в 1928 година на Първата стопанска изложба в Скопие Нестор и Лазар Алексиеви печелят медал за иконостаса, изработен между 1925 и 1928 година по поръчка на крал Александър за Караджорджевия мавзолей, който днес е в църквата „Свети Георги“ в Топола. Участва и на Първата пролетна изложба на югославските художници в 1929 година, на втората изложба на Сдружението на художниците от Вардарска бановина в 1931 година, а в 1938 на Международната занаятчийска изложба в Берлин под името Нестор Алексиевич.
След иконостаса на църквата в Топола, от 1930 до май 1952 година работи иконостаса на църквата „Свети Георги“ на Чукарица в Белград.
Негово дело е иконостасът в „Свети Андрей“ при Матка, както и владишкият и царският трон в „Света Богородица“ в Скопие, унищожени през войната, царският трон в „Свети Димитър“ в Битоля, мраморните икони за иконостаса в „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези, иконостасите за църквите в Делядровци, Гърделица, манастира Студеница, придворната църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Любляна, манастира „Свети Илия“ край Мирковци в Скопска Църна гора, Ужица, Потега. В 1935 година изработва липовия иконостас на струмишката катедрала „Св. св. Кирил и Методий“.
Участва в изложенията в Лиеж и Берлин.
Нестор Алексиев умира на 17 юли 1969 г. в Скопие
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
