Дико Фучеджиев е български писател – прозаик и драматург, известен с реалистичните си творби, народен деятел на изкуството и културата.
Дико Славов Фучеджиев е роден на 16 юли 1928 г. в село Граматиково, Бургаска област. От 1943 г. е член на РМС, а от 1948 г. – и на БКП. Завършва право в Софийския университет, работи като журналист. След 9 септември 1944 г. е член на Околийския комитет на РМС в Малко Търново. По-късно става член на Сценарната комисия в Българска кинематография, редактор в издателство „Народна младеж“ и вестник „Вечерни новини“ (1954 – 1965), съветник в посолството в Париж (1972 – 1976).
През 1963 г. става член на Съюза на българските писатели. В продължение на 16 години е директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1976 – 1992). Дебютира през 1956 г. Романът му „Небето на Велека“ е екранизиран от Едуард Захариев (с Георги Георгиев-Гец), но забранен от комунистическите власти за цели 25 години. На XIII конгрес на БКП (1986 г.) е избран за кандидат-член на ЦК на БКП. През 90-те години се развежда с третата си жена, а дъщеря му Милена емигрира в Калифорния.
Романи и повести:
- „Вълчи сънища“ (1961), издателство „Народна младеж“
- „Небето на Велека“ (1963), издателство „Народна култура“
- „Реката“ (1974), издателство „Български писател“
- „Зелената трева на пустинята“ (1978), издателство „Български писател“
- „Студено отдалечаване“ (1981), издателство „Български писател“
- „Жаждата, която ни изгаря“ (1985), издателство „Хр.Г.Данов“
- „Катастрофа“ (1993), издателство „Христо Ботев“
- „С мен наникъде“ (1996), издателство „Христо Ботев“
- „Лъжовен свят“ (2003), издателство „Захарий Стоянов“
Дико Фучеджиев умира на 28 ноември 2005 г. в София. Лауреат на Димитровска награда.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
