На 16 ноември 2007 г. умира българският поет Николай Зидаров!

Николай Зидаров е български поет и преводач.

Николай Иванов Зидаров е роден на 28.09.1921 г. в село Въбел, сега квартал на Търговище. Завършва основно образование в родното си село, гимназия в Шумен (1936) и Търговище (1940) и Държавната политехника в София (1948). След завършване на средното си образование редактира в. “Язовир” в Търговище.

През г. печата от 1938 г. (сп. „Българска реч”). Сътрудничи на в. „Светлоструй”, „Завой”, „Кооперативна защита” и др.

Като войник в Шумен Николай Зидаров е арестуван за участие във военна конспирация и инквизиран – излиза от затвора, болен от туберкулоза. Отначало е сътрудник, после редактор (1947-1956) и главен ректор на в. „Септемврийче” (1956-1989). Заслужил деятел на културата (1971). Член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1938 г. и на БКП от 1944 г. Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (1964-1989). Бил е в ръководството на Секцията на детските писатели при СБП, член на Бюрото на УС на СБП, секретар на СБП.

Книги за деца: „Пътища и срещи” (1950), „Артек” (1952), “Кремълска звезда” (1953);”Пионерско сърце” (1955); „Весело барабанче” (1956); „Сърце под червената връзка” (1957), „Винаги готови” (1958), „Мунка малката маймунка” (1959, 1974), „Незабравки” (1962), „Поемка за радостта” (1962), „Татко на конгрес” (1962); „Крокодил” (1962); „Героична Куба” (1963), „Една шепа светулки” (1963); „Ние се събуждаме с усмивки” (1963), „Слънчев кът” (1964), „Букетче за партизаните” (1966); „И Радецки пак заплува” (1966), „Игликите са подранили” (1967), „Детски небеса” (1967), „Звезда октомврийска” (1967), „Ленин слънце е за нас” (1967); „Легенди от бръшлян” (1968); „На кого се усмихват звездите” (1968), „Девети септември, здравей!” (1969), „Любопитната маймунка” (1969), „Песента ме води за ръка” (1969); „Лалета за Ленин” (1970), „Под ленинската стряха” (1970); „Новите патила на Мунка, малката маймунка” (1972), „Мунка, малката маймунка в беда” (1973), „Приятел с три очи” (1976); „Вечер, пълна с чудеса” (1976); „Априлска Родина” (1977); „Сини ваканции мои” (1977), „Картинен свят” (с Ана Александрова и Иван Милчев, 1977); „Златен дом” (1980); „Великденчета” (1982), „Приятели от детската планета” (1984); „Обички от череши” (1985); „Знаеш ли защо са смешни” (1986); „Дни с червени връзки” (1989). Лирически книги: „Неделно слънце” (1960), „Пламък с три върха” (1960), „Камбанки” (1965), „Празник” (1965), „Родина” (1965), „Фрески без ореол” (1969), „Звезди върху клепачи” (1971, избрани стихове), „Ние облаците и сезоните” (1971), „Тези мигове да задържиш” (1971), „Еленови снегове” (1974), „След тридесет есени” (1974), „Довери се на топлия вятър” (1977), „Вечен човешки копнеж” (1980), „Пазарът на дивите макове” (1981), „Есенно тайнство” (1986), „Зелените конци на ветровете” (1989), „Италиански капричия” (1989).

Съставя антология на румънската поезия „Кораби на слънцето” (1988). Превежда и руски поети. Носител на ордени „Кирил и Методий” и „Народна република България” – първа степен; на награди на СБП за детско-юношеска литература – за книгата „Хиляда и триста пролети”, и за поезия – за „Пръстенът с капка от твоите очи”; на литературната награда „Калина Малина” и почетния диплом „Михай Еминеску” – за преводите му на румънски поети.

Детски писател за 2006 г. на инициативата „Дете на годината – 2006″. За поезията му пишат положителни отзиви Ангел Каралийчев, Младен Исаев, Александър Муратов, Димитър Добрев, Иван Давидков, Евтим Евтимов, Симеон Хаджикосев и др.

Николай Зидаров умира на 16 ноември 2007 г.

Източник: literaturensviat.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!