Григор Иванов Чешмеджиев е български писател, журналист, литературен критик, политик, общественик. Роден е на 16 март 1879 г. в град Пещера в многодетното семейство на Иван и Куна Чешмеджиеви.
Баща му е дребен търговец на дървен материал. Има четирима братя и две сестри. Завършва първоначалното си образование в родния си град и мъжката гимназия „Александър Първи” в Пловдив (1899), където му е преподавател Димитър Благоев.
Учителства в Пещера (1898-1899). Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски” (1899-1903). Адвокат в София (от 1908). Участва в Балканските войни и Първата световна война, награден с орден за храброст. Член на ЦК на БРСДП в продължение на 26 години – от 1919 г. до смъртта си. Депутат от БРСДП в периода 1919 – 1934 г. Защитник по процесите срещу „БЗНС – “Пладне” – 1941 г., срещу парашутистите и подводничарите – 1942 г., срещу ЦК на БРП – 1942 г. и др.
Министър на социалната политика в правителството на Кимон Георгиев до август 1945 г., когато го напуска.
Англо-американските бомбардировки през 1944 г. унищожават жилището му.
Григор Чешмеджиев е социалист, славянофил, миролюбец, антифашист, патриот. Един от основателите на Съюза на българските писатели през 1913 г. и член на ръководството му до смъртта си.
Редактор е на сп. „Пролетна заря” (1904-1905), в. „Съзнание” (1899 г. и 1905-1908), в. „Общо дело” (1901-1905), в. „Млад работник” (1906-1908), „Ново общество” (1906-1909), „Нова камбана” (1918-1919 г. и 1925-1935), в. „Епоха” (1922-1924), в. „Неделна епоха” (1924), сп. „Социалдемократ” (1920-1922), в. „Народ” (1924-1929), в. „Свободен народ” (1945). Сътрудничи на сп. „Мисъл”, „Обществена мисъл”, в. „Камбана”, „Заря”, „Кооперативна просвета”, „Кооперативна България”, „Дъга” и др. Автор на поеми, романи, повести, разкази, драми, литературна критика.
Съчинения: „Под облак” (драма, 1911, с псевдоним Гр. Лютаков), „Изгубени страници” (сатира, 1922, с псевдоним Via Dolorosa), „Народен съд за виновниците за погрома” (реч, 1919), „Първи стъпки към властта” (1920), „Сенките на младините” (поеми, 1923), „Сноп лъчи в тъмнините на заговора” (1925), „Синове на Балкана” (роман-хроника на Балканската война, 1926, 1945), „В навечерието на хаоса” (роман-летопис на Първата световна война, 1928), „Към лобното място” (роман, 1930), „Ильо Болшевикът” (роман, 1932), „Едно детство” (роман, 1934), „Гимназистът” (роман, 1934), „Великата пролет” (драма), „Руският гроб” (драма), „Военни спомени” (мемоари, 1940), „Избрани съчинения. Том 1-7″ (т. І – Поеми и стихотворения т. ІІ -Драми, т. ІІІ – Драми, 1938-1939 – 1941, разкази, т. VІ, 1941 и др.), „Политически спомени” (1988).
Псевдоними: Григор Лютаков, Виа Долороза, Фалк, Спартак, А. Невенин, Атлас, Стенка Разин, Гр. Ч., Изворов, Камен Загоров и др.
Григор Чешмеджиев умира на 16 септември 1945 г. в София.
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
