Калин Найденов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерийско-инженерно ведомство и политик.
Калин Георгиев Найденов е роден на 18 февруари 1865 година в Широка лъка в семейството на Георги Калинов Найденов и майка Стойка Пеева Найденова. Баща му е заможен, както и голям родолюбец – участва в революционния комитет, при който са готвели за общонародно въстание. Завършва своето средно образование в Пловдив, след което през 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6-а батарея от 1-ви артилерийски полк.
По време на Сръбско-българската война (1885) e е командир на полубатарея от 1-ви артилерийски полк и участва в боевете при Сливница, като е ранен при връх Три уши. През 1886 г. е назначен за адютант на 1-ви артилерийски полк, след което от 1887 г. служи в 3-ти артилерийски полк, като на 6 май с. г. е произведен в чин поручик. През 1888 г. държи изпит и заминава да учи във военна академия в Торино (Италия), която завършва през 1891 г. и получава званието артилерийски инженер, като на 18 май 1890 г. е произведен в чин капитан. Няколко месеца след това е началник на софийския артилерийски склад. През 1892 г. го изпращат в Германия в заводите „Круп“, а след това във Франция и Англия, за да се запознае с производството на артилерийско оборудване. По негова конструкция там се изработват 15-см гаубици. На основата на тези свои знания и умения множество европейски държави търсили услугите на генерала за консултации.
След завръщането си в България през 1894 г. Калин Найденов преподава във Военното училище и същевременно е командир на планинска батарея в 4-и артилерийски полк. На 2 август 1895 г. е произведен в чин майор, като същата година е назначен за началник на Софийския артилерийски арсенал, на която служба е до 1899 година, като от 1895 г. е член на Артилерийския комитет. През 1899 г. е назначен за командир на отделение от 4-ти артилерийски полк, а на 9 октомври 1901 г. за началник на техническото отделение в Артилерийската инспекция, на която служба е до 1908 година, като на 2 май 1902 г. е произведен в чин подполковник, и на 19 септември 1906 г. в чин полковник. От 1908 до 1911 г. е командир на 2-ри артилерийски полк във Враца, а от началото на 1912 г. заема длъжността помощник на инспектора на артилерията
През Балканската война (1912 – 1913) е помощник-началник на артилерията при Щаба на армията, като от началото на войните до завършването на бойните действия при Люлебургаз — Бунархисар през октомври 1912 г. замества началника на артилерията в Главната квартира, който е в задгранична командировка. По време на Междусъюзническата война (1913) организира в артилерийско отношение отбраната на българската армия срещу сърбите в района на Кюстендилско. Според някои военни историци като Димитър Азманов Калин Найденов дава своя принос за широкото използване на артилерията в бойните действия срещу Османската империя.
На 19 октомври 1913 г. е назначен за инспектор на артилерията, на тази длъжност е до 25 септември 1915 г., като междувременно на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин генерал-майор.
При мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война (септември 1915 г.) е назначен за военен министър, на 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и остава на този пост до 21 юни 1918 г., когато след оставка на правителството напуска заемания пост. Назначен е за генерал за особени поръчки при Министерството на войната. След войната е уволнен от армията и преминава в запаса.
За участието си във войната е награден с османските орден „Меджидие“ I степен, златен орден „Лиякат“ (17 декември 1916), медал „За бойни заслуги“ (1917) и златен орден „Имтияз“, Османска империя (1917).
Генерал-лейтенант Калин Найденов умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
