Джон Атанаасов (на английски: John Vincent Atanasoff) е българин, американски физик, математик и електроинженер, създател на новаторска сметачна машина с отделен запомнящ модул, по-късно призната за един от първите електронни непрограмируеми компютри със специално предназначение.
Джон Вѝнсънт Атана̀сов е роден в многодетно семейство на българин и ирландка, той от малък проявява наклонност към математика и електротехника. Завършва електроинженерство, а след това защитава магистърска степен по математика и докторска дисертация по теоретична физика. Професионалната му кариера започва в Щатския колеж на Айова като преподавател по математика и физика. Научните му интереси и разработваните от докторантите под негово ръководство теми го изправят пред необходимостта от решаване на сложни диференциални уравнения, за които са необходими значителни по обем изчисления. Наличната изчислителна техника се изчерпва с настолни сметачни машини и табулатори. След няколко неуспешни опита да ги приспособи Атанасов стига до идеята за принципно нова машина за изчисления, основана не на механика, а на електричество и електроника. Тя извършва операции по решаване на системи с линейни уравнения по модифициран метод на Гаус, като превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет. Двамата с Клифърд Бери създават прототип на машината, получила по-късно името компютър на Атанасов-Бери, но поради влизането на САЩ във Втората световна война проектът остава незавършен.
Войната променя из основи кариерата на Атанасов и в периода 1942 – 1952 г. той работи само по военни проекти. След това основава собствена консултантска компания, става успешен бизнесмен и през 1969 г. се пенсионира. През това време компютърната индустрия се развива и конкуренцията между производителите се изостря. През 1967 г. с Атанасов се свързват адвокати, научили за неговия предвоенен проект, и го призовават за свидетел по дела, свързани с патента на ENIAC. Така замисълът и реализацията на машината на Атанасов стават широко известни за първи път чрез съдебното решение по казуса Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp, произнесено през 1973 г.
Признанието на Джон Атанасов като компютърен пионер идва трудно, тъй като приносът му е косвен. В САЩ е награден с Computer Pioneer Medal от Институт на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) едва през 1984 г. Университетът в Айова също му отдава заслуженото, като финансира построяване на реплика на машината му, но най-много почести получава при двете си посещения в България, където е прославян като „българинът – баща на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на БАН и награждаван неколкократно с ордени.
В началото на 1970-те години името на Атанасов и българските му корени нашумяват в България. Повод за това става книгата на Ричардс, в която за първи път се споменава работата му, а покрай шумното съдебно дело стават известни подробности от живота му. Благовест Сендов първи издирва адреса на Атанасов и му пише. Атанасов отговаря с писмо през септември 1970 г., в което описва живота си, дава сведения за изобретението си и за водените дела и изявява желание да посети България. След покана от името на Българската академия на науките Атанасов и съпругата му посещават България за три седмици в края на 1970 г. в рамките на тримесечна обиколка на Европа. Награден е с орден „Кирил и Методий“ първа степен и изнася няколко лекции в БАН. Посещава и родното място на баща си – с. Бояджик, Ямболско, където се среща с далечни роднини
Второ посещение Атанасов прави през май – юни 1985 г., като две години преди това е избран за чуждестранен член на БАН. Георги Йорданов заявява: „Бихме искали да вярваме, че някъде в дълбоките корени на Вашето чудесно творение, плод на изключително научно прозрение, лежи зрънце от откривателския порив на талантливия български народ“, с което де факто обявява Атанасов за българин. Награден е с орден „Народна Република България“ първа степен. Посещава отново родното място на своя баща. Обявен за „Почетен гражданин на Ямбол“.
Според И. Русков популяризирането на Атанасов като „българин, изобретил първия електронен компютър“, се дължи на организирана пропагандна кампания, а според Б. Зюмбюлев тя е пример за клишето българинът първи във всичко.
От 1988 г. името на Атанасов носи първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“. Върхът Атанасов нунатак в Антарктика е наименуван в негова чест през 2002 г. През 2003 г. е учредена награда „Джон Атанасов“, която се връчва ежегодно. През 2007 г. 4 октомври е обявен за Ден на информационното общество – професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика в България
Джон Атанасов умира на 15 юни 1995 г. във Фредерик, САЩ
Паметници на Джон Атанасов има в София (пред Телефонната палата), построен с дарения на стойност над 160 000 лв и открит през октомври 2003 г., и в с. Бояджик.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.