Гинка Станчева е българска театрална и филмова актриса.
Гинка Константинова Станчева е родена на 15 юни 1932 г. в София.
През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и започва кариерата си в Драматичен театър в Благоевград в ролята на Блага във „Фиданките цъфтят“ на Славчо Красински, където работи до 1958 г. От 1958 до 1992 г. играе на сцената на Народния театър на младежта. От 1993 до 1998 г. работи в частен театър „Барбуков“, гастролира в общински театър „Възраждане“, Театър 199 и в театри извън София. Има участия в радио- и телевизионния театър.
Добива популярност през 1957 г. с ролята си във филма „Земя“ на режисьора Захари Жандов, който е първият български филм, спечелил право за участие в конкурсната програма на фестивала в Кан. Станчева се снима в 19 филма, по-значимите сред които са „Любимец 13“, „Специалист по всичко“ и „Нощем с белите коне“, както и първата българска сапунена опера „Семейство Калинкови“.
През 80-те години на двадесети век участва в дублажите на Българската телевизия (Първа програма) на известния испански сериал „Синьо лято“ (озвучаваща Беа), както и на американския сериал „Малка къща в прерията“.
През 2002 г. е наградена с орден „Стара планина“ за изключителни приноси към българската култура и по повод 70 години от рождението ѝ.
Гинка Станчева играе множество роли на театрална сцена, по-значимите са:
- Жулиета в „Ромео и Жулиета“ – Уилям Шекспир
- Оливия в „Дванайсета нощ“ – Уилям Шекспир
- Кралицата в „Ричард II“ – Уилям Шекспир
- Мила в „Полите на Витоша“ – Пейо Яворов
- Мария в „Хубавата Мария“ – Дончо Цончев
- Ана в „Преди всичко любов“ – Дамян Дамянов
- Есмералда в „Парижката света Богородица“ – Виктор Юго
- Катя в „Унижените и оскърбените“ – Фьодор Достоевски
- Мери в „Том Сойер“ – Марк Твен
- Даша във „Варвари“ – Максим Горки
- Сестра Янкова в „Рози за д-р Шомов“ – Драгомир Асенов
- Розалинда в „Както ви се харесва“
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
