Емил Джаков е български физик, работил в областта на електрониката.
Емил Стефанов Джаков е роден на 15 март 1908 г. в Свищов. По-късно семейството му се преселва в Пловдив. Баща му Стефан Джаков, който е архитект по професия, построява за многолюдното си семейство известната Джакова къща.
В нея майка му Олга Джакова отглежда четирите си сина (Крум, Борислав, Емил и Иван). Емил Джаков завършва гимназия в Пловдив.
Избира физиката за своя специалност в Софийския университет.
Веднага след като получава документ за взет първи и втори университетски изпит през 1931 година Емил Джаков се записва за докторант по физика във Физико-математическия факултет.
Изпратен е на специализация във Висшето техническо училище в Берлин през 1936-1937 учебна година.
На книжовна дейност се учи от Георги Манев, професор по теоретична физика , който през 1938 година в предговора към първата част на университетския учебник „Увод в теоретичната физика“ пише:
„Дължа моята голяма благодарност на г. Ем. Джаков, асистент по физика, за помощта, която ми указа при коректурите, както и за изработване на азбучния указател“.
През 1933 година талантливият, но незащитил докторант е назначен за асистент във Физическия институт на Софийския университет.
Софийският университет избира Емил Джаков за редовен доцент по техническа физика през 1939 година.
По това време работи с асистентите Асен Дацев (1939–1944), Никола Карабашев, Разум Андрейчин (1939–1940), Петър Паунов (1940–1941), Александър Раев (1940–1944) и Бончо Беленски (1941–1944).
След избирането му за извънреден професор през 1942 година създава от учебната 1943–1944 година втора лаборатория, в която студентите под ръководството на асистента инж. Кирил Кирков провеждат лабораторни упражнения по техническа физика.
Емил Джаков е редовен професор и титуляр на катедрата по техническа (приложна) физика от 1945 до 1967 година.
В Българската академия на науките Емил Джаков е избран за член-кореспондент (1948), академик (1967), член на президиума на БАН и секретар на отделението по математически и физически науки (1968–1972).
Във Физическия институт при Българската академия на науките създава и ръководи секция по „Физическа и приложна електроника“ от 1952 до 1962 година.
Емил Джаков е основоположник и пръв директор на Института по електроника при Българската академия на науките (1963–1978).
От 1959 до 1961 година е заместник директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.
Научните изследвания на академик Емил Джаков са в областите: физическа и приложна електроника, радиофизика и метрология.
Експериментално изследва електронните трептения в диоди и магнетрони. Съвместно с Александър Раев открива нов вид трептения в магнетронни лампи, чиято честота не зависи от параметрите на външния трептящ кръг, а от ъгловата скорост на електроните около катода.
Разработва измерителни методи. Сам създава лабораторна инсталация за висок вакуум. С участието на Александър Раев предлага нов високочувствителен метод за контрол на свръхвисокия вакуум чрез усилване на йонната съставка на тока в магнетронната лампа.
Създава теория на релетата за време и интегратори на нелинейни функции. Предлага прецизна аналитична теория за мостово свързване на диоди в техниката на автоматичното управление.
Доцент Емил Джаков поема четенето на курса по „Физически основи на електротехниката“ от есента на 1939 година. От следващата учебна година въвежда за пръв път у нас „упражнения по електротехника“ и лекции по „Радиотехника„.
Емил Джаков води и краткия курс по опитна физика за студентите от нефизическите специалности във Физико-математическия факултет на Софийския университет до 1945 година.
За кратко след отстраняването на професор Георги Манев от Университета до избирането на двамата нови доценти Христо Янков Христов и Асен Дацев в катедрата по теоретична физика Емил Джаков чете временно курса по теоретична физика.
Емил Джаков умира на 15 септември 1978 г. в град София.
Поклон пред паметта му!
Източник: museum.issp.bas.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
