Христофор Хесапчиев е български офицер (генерал-майор) и действителен член на БКД (от 1898 г.).
Христофор Георгиев Хесапчиев е роден на 6 февруари 1858 г. в Ерусалим, където родителите му българи габровци са на поклонение на Божи гроб.
Израства в Габрово и в 1877 година завършва Априловската гимназия, а през 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София, през ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен към 12-та пехотна дружина.
През 1880 г. завършва специален курс на Константиновското пехотно училище, през 1883 г. Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, а на 30 август е произведен в чин поручик. През 1885 г. завършва и висшата офицерска кавалерийска школа в същия град, а на 30 август произведен в чин ротмистър.
През Сръбско-българската война (1885) е помощник на началник-щаба на войската. Изпратен е на Сливнишката позиция да я разучи и е негова заслугата за избора на позицията.
Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември 1885 г.). Автор е на доклада за развитието на бойните действия до началник-щаба на войската. За заслугите си през война е награден с Орден „За храброст“ IV степен.
След войната в периода 28 август 1886 – 28 януари 1887 г. е началник на Военното училище в София. През ноември 1886 г. участва в неуспешен опит за метеж срещу властта, арестуван и отстранен от поста. Началник на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания. През 1895 г. е произведен в чин майор, а в периода 1896 – 1898 г. е командир е на 6-и пехотен търновски полк. От 1898 е действителен член на Българската акдемия на науките.
От военната служба се прехвърля в дипломатическата и в периода 1899 – 1904 г. е военно аташе в Белград, като на 14 февруари 1900 г. е произведен в чин подполковник. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин полковник и в периода 1904 – 1905 г. е български дипломатически агент в Белград.
Подписва съюзния договор със Сърбия от 1904 година. През същата година е пълномощен пратеник на България на Първата конференция за мира в Хага. По-късно от 7 октомври 1905 до 19 юли 1909 г. е дипломатически агент в Букурещ, след което до 7 януари 1911 г. е пълномощен министър на България в Букурещ. На 11 октомври 1910 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.
През Балканската война (1912 – 1913) е представител на българската войска при Гръцката главна квартира.
Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография.
През последните години от живота си (след 1929 г.), Хесапчиев работи върху мемоарите си, обхващащи период от 15 години (1899 – 1914 г.), наситени със значими събития от историята на Югоизточна Европа. Озаглавеният „Дипломатическо-военни спомени (1899 – 1914 г.)“ ръкопис се пази в архива на Българската академия на науките и е публикуван едва през 1993 г.
Генерал-майор Христофор Хесапчиев умира на 15 май 1938 г. в София.
През 2003 г. в Румъния е публикувана книгата „Спомени на един български дипломат в Румъния“ (Amintirile unui diplomat bulgar in Romania), представляваща превод на румънски език на част от мемоарите на Хесапчиев, обхващаща периода 1905 – 1910 г.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.