На 14 февруари 1953 г. умира писателят Николай Вранчев!

Николай Вранчев (Никола Вранчев Хаджицонев) е български писател, роден на 20 януари 1882 година в Устово /сега квартал на гр. Смолян /. Със своята роля на писател, общественик и културно-просветен деец, той заема достойно място в духовната история на Родопите. Неговото име носи Регионалната библиотека в Смолян.

Най-значителното литературно дело на Вранчев е издаваната в продължение на десетки години библиотека „Ралица“, предназначена най-вече за ученици от горните класове. Поредицата започва да излиза с превода на „Перси“ от Есхил и достига до 50 заглавия.

Отделните книги могат да се групират в три вида:

• Преводи на цели художествени произведения: „Перси“, „Крал Лир“, „Чайлд Харолд“, „Фауст“, „Ад“, „Манфред“, „Макбет“, „Хамлет“, „Тартюф“ , „Евгений Онегин“, „Вилхелм Тел“ и др.
• Най-хубавото от отделни творби: „Песен за Ролана“, „Енеида“, „Дон Кихот“ и др.
• Стихотворения от наши поети и писатели: „Поезията на Христо Ботев“,
„Лириката на Иван Вазов“, „Поезията на Петко Славейков“ и др.
Библиотека „Ралица“ завършва с пълен превод в стихове от старогръцки на „Илиада“ и „Одисея“, които се открояват като връх в преводаческата дейност на Вранчев.

В многообразното книжовно дело на Вранчев значимо е мястото и на другата уреждана от него библиотека „Забава и поука“ / 1924-1943 /.

Главно във вестниците „Родопска мисъл“, „Висини“, „Красногор“ и др., Вранчев оставя и завидно публицистично наследство, което се отличава със своята актуалност и злободневност, с остро политическия си характер, и с дълбочината и многообразието на вълнуващите го проблеми.

Литературно-творческият портрет на Николай Вранчев не би бил цялостен и завършен, ако не се прибави и неговото лично творчество. То не е така обемно и мащабно, както е преводаческото му дело – това са предимно книгите: „По висините на Орфей“, „По висините на Родопа“, „Там, где лимоните цъфтят“, „У дома“ и др.

Николай Вранчев умира на 14 февруари 1953 г. в София.

Източник: librarysm.com