Ичко Димитров, известен като Гюпчето, Гюпчев или Паячкият лъв, e български офицер и революционер, ръководител на Солунския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Ичко Димитров е роден през 1880 година в земеделско семейство в гумендженското село Баровица, тогава в Османската империя, днес Кастанери, Гърция.
Получава основно образование. Завършва трети прогимназиален клас в Гумендже, става член на ВМОРО през 1896 година като легален деец, а после четник при Апостол Петков, а от 1902 година е помощник войвода на Иванчо Карасулията.
Ранен е в сражението от 21 март 1905 година край Лесково, в което загива войводата Иванчо. Ичко Димитров се изтегля на лечение в България и след това става самостоятелен войвода в Гумендженско от 1907 година. На 15 април същата година води сражение с турски аскер в Паяк планина, при което е ранен в крака и в лицето, след което повторно се изтегля в България на лечение.
След Младотурската революция от юли 1908 година се легализира и през 1909 година участва в похода към Цариград, след което се разпорежда с хотел „Балкан“ в Солун.
След началото на Обезоръжителната акция на младотурците от 1910 година е принуден да бяга в България, откъдето заедно с войводите Христо Чернопеев, Апостол Петков и Въндо Гьошев повторно влиза в Македония.
Ичко Димитров с малка чета действа в Гевгелийско, а Апостол Петков е определен за центрови войвода, но след убийството му на 2 август 1911 година Ичко Димитров поема ръководството на Солунски революционен окръг и за наказание заради убийството на Подстол войвода запалва къщата на Тодор Чифтеов. Тогава подчинени са му Иван Пальошев, който обикаля в района на Ениджевардарското езеро и Въндо Гьошев, който се разполага около Корнишор.
През 1911 година заедно с Димитър Робков убива санданиста Коста Гацев, който отказва да въстанови революционната дейност в Баровица. Като отмъщение ренегатът Трайо Курлев убива бащата на Ичко Димитров. С идването на зимата Ичко Димитров се изтегля в България
През май 1912 година пристига в Кожух, начело на чета от 25 души, въоръжена и снабдена от Константин Дзеков. Снабдена е и с пълномощно от Тодор Лазаров. На 23 юли 1912 година четата му разбива тази на ренегата Христо Капитанчето, който е убит в сражението. След това сражение към Ичковата чета се присъединява ренегатът Тано Кудев – Данго.
В началото на Балканската война в 1912 година като ръководител на Солунския революционен окръг участва в организацията на обособените околии, в мобилизацията на четите и милицията по места, която подпомага действията на Седма пехотна рилска дивизия освободила района от Гевгели до Солун. Ичко Димитров получава офицерски чин в Българската армия и служи като войвода на Първа отделна партизанска рота заедно с Георги Тодоров.
Четите на Димитров, Тодоров и Михаил Странджата освобождават Гумендже и привличат и много нови сили, които наред с активните четници се вливат в редовете на Македоно-одринското опълчение. На 18 октомври напада ж.п. моста край село Удово с цел да го взриви, но там заварва пристигнали сръбски войни. На 19-20 октомври влиза в опразнения от турски войски и администрация Гевгели.
По-късно Димитров служи в Първа рота на Четиринадесета воденска дружина и в Сборната партизанска рота. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. В началото на Междусъюзническата война напада сърбите при Моин, след което напредва към Гумендже. При отстъплението на българските войски преминава на левия бряг на Вардар, където дава сражение и загиват четниците му Тома Дураков от Енидже Вардар, Ичко Караджов и Тано Танчев от Гумендже.
През Първата световна война е командир на разузнавателен отряд в Паяк планина. Участва в потушаването на Топличкото въстание през 1917 година като началник на планински взвод. След края на войната в 1919 година Ичко Димитров пръв заминава като войвода за Гевгелийска околия, в която е изградена широка революционна мрежа на възродената ВМРО. Тежко ранен в сражение със сръбската войска на 14 септември 1920 година при преминаване на Вардар край село Удово се самоубива.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
