Георги Чилингиров е един от най-известните български народни певци, често определян като доайен на родопската песен.
Георги Чилингиров е роден в ахърчелебийското село Аламидере на 14 декември 1914 г. От баща си, който бил кръчмар в селото, певецът научава народните песни.
През 1948 г. Чилингиров е поканен да направи първите си записи в Радио „София“, след като по-рано същата година е открит за широката публика от композиторите Асен Диамандиев и Георги Бояджиев от Радио „София“ при едно участие на певеца на празника на Свети Панталеймон край Рожен.
Георги Чилингиров е първият народен певец, записал популярните песни „Руфинка болна легнала“ и „Излел е Дельо хайдутин“.
Взема участие във фолклорна група „Наша песен“ заедно с популярните български народни певици: Радка Кушлева, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова, Атанаска Тодорова.
Впоследствие е поканен за солист в Пловдив на създадения от Асен Диамандиев фолклорен ансамбъл. Тук изпълнява едни от най-известните родопски песни в дует с Радка Кушлева. В творческия си път Георги Чилингиров има зад гърба си повече от 40 000 концерта в България и в чужбина — Германия, Австрия, Швейцария, Полша, Унгария, Русия, Сърбия, Франция, Чехия. Носител е на наградата „Майстор на народната песен“. На 80 години се научава да свири на родопска каба-гайда.
През 2000 г. Етнографският музей в Пловдив издава книгата „Родопски песни за бално и за драго на Георги Чилингиров“. В нея намират място 130 нотирани песни на прочутия родопски певец, с речник на по-непознатите родопски думи.
Незабравимо остава сценичното му присъствие, облечен в автентичния костюм на родопски комита — неразделен атрибут от неговото сценично облекло.
Георги Чилингиров умира на август 2000 година.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
