На 14 април 1877 г. се саморазпуска Българското централно благотворително общество в Букурещ

На 14 април 1877 г. Българското централно благотворително общество в Букурещ (БЦБО) се саморазпуска.

Българското централно благотворително общество в Букурещ (БЦБО) е политическа организация на българските емигранти в Румъния.

Основана на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство.

За неговото създаване голяма роля изиграва Вл. Йонин – пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на Българското централно благотворително общество в Букурещ (БЦБО). Той е избран и за негов почетен председател.

В ръководството на Българското централно благотворително общество в Букурещ (БЦБО) са включени също К. Цанков, О. Панов, Иван Вазов, Стефан Стамболов и др. Първоначално в неговите редове се включват представители и на революционното течение, и на консервативните среди.

loading...

Но на Общото събрание (18-22 ноември 1876 г.) превес вземат представителите на второто течение, което се отразило и на духа на изработената програма на Българското централно благотворително общество в Букурещ (БЦБО).

В нея се издига идеята за създаване на независима българска държава, но с монархическа форма на управление.

Независимо от това Българското централно благотворително общество в Букурещ (БЦБО) развива не малка дейност за сплотяване на силите на българското националноосвободително движение след жестокото потушаване на Априлското въстание (1876 г.). То не само оказва помощ на пострадалото българско население, но се включва активно и в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война (1876 г.).

Чрез материалната подкрепа на славянските комитети в Русия то поема и издръжката на завърналите се в Румъния българи след участието им във войната. За пропагандиране на своите цели и привличане на европейското обществено мнение в защита на българския народ, Българското централно благотворително общество в Букурещ (БЦБО) ползва в. „Нова България“, издаван от Христо Ботев.

След обявяване на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) то се обръща с възвание към българския народ да подкрепи действията на руската армия. Със същото възвание то обявява и прекратяването на своята дейност.

Източник: zona-news.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!