На 13 юли 1878 г. Великите сили подписват Берлинския договор, който променя разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. и определя бъдещето на Балканите.
Най-силно ощетена от него е България, на която е оставена територията между Дунав, Стара планина и Софийския санджак. Новата българска държава е поставена във васална зависимост от Османската империя и е задължена да й плаща годишен данък. Въпреки това България получава право да има своя войска, а на Османската империя й е забранено да влиза в нашите земи.
Берлинският конгрес е свикан, защото Великите сили (Австро-Унгария, Германия и Великобритания), са недоволни от разширяващото се влияние на Русия, както и излаза на България на Бяло море. Заседанията започват на 1 юни 1878 г. и завършват месец по-късно — 1 юли 1878 г.(стар стил), когато е подписан Берлинският мирен договор.
Според него Санстефанска България е унищожена, а българските земи са разпокъсани на няколко части. Северна България, без Северна Добруджа, и Софийският санджак образуват Българско княжество. Неговата територия е 63 752 кв. км и има население
2 007 919 (по преброяване от 1881 г.). Южна България под името Източна Румелия е обособена като автономна област под върховната военна и административна власт на султана. Югозападните български земи, известни като Македония, Беломорска Тракия и Одринско се връщат на Турция. Северна Добруджа и според този договор се предоставя на Румъния, а към Сърбия освен Нишкият санджак (както е и по Санстефанския договор) се добавят Пиротско и Вранско.
Източник: nationalgeographic.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
