На 13 септември е убит българският революционер и политик Димо Хаджидимов!

Димитър (Димо) Хаджидимов Хаджииванов с псевдоними Авиценус, Илинденец, Хаджията е български революционер и политически деец; журналист, активист на ВМОРО, НФП (българска секция) и БКП

Димо Хаджидимов е роден на 19 февруари 1875 година в Горно Броди, тогава в Османската империя (днес Ано Вронду, Гърция). Баща му хаджи Димко Хаджииванов е виден деец на църковната и националната борба на българите в Серско. Подгонен от гъркоманите през лятото на 1880 година той се установява в Дупница, заедно с цялото си семейство. Брат му свещеник Иван Хаджидимов е баща на лечителя Петър Димков.

В Дупница Димо Хаджидимов завършва основно училище, а от 1891 до юни 1894 година учи в педагогическата гимназия в Кюстендил, където си създава социалистически възгледи. След това е учител в Дупница, като с другите учители създава младежкото дружество „Знание“. През 1895 година става член и на комитета „Единство“, а след проведените Първи македонски конгрес в София Никола Малешевски привлича Димо Хаджидимов за каузата на ВМОРО, редактор е и на вестник „Революция“.

От 10 януари 1897 г. Димо Хаджидимов е подпредседател на дружество „Единство“, после го обединява с учителското дружество „Христаки Павлович” и женското дружество „Надежда”, които имат сходни идеи до тази на „Единство“. Дейността им е активна като изнасят пиеси, събират помощи за бежанците от Македония, насрочват митинг, който бива забранен от полицията, изказват съболезнование по повод убийството на члена на Върховния комитет писателя Алеко Константинов. Реагират остро и на турските зверства вследсвие разкритията на Винишката афера. Димо Хаджидимов, дейно занимаващ се със социалните проблеми на учителите в Дупница и свободата на българите в Македония, е уволнен от учителския си пост през декември 1899 година, след това следва право в Софийския университет, от който по-късно същата година е изключен заради социалистическите си идеи. Повторно при завръщането си в Дупница участва в ръководството на патриотичните дружества, съвместно с Яне Сандански.

През лятото на 1901 година Димо Хаджидимов прави равносметка на революционното дело от Берлинския конгрес до началото на новия век — вече компрометиралия се върховен комитет губи позициите си, има брожения за отстраняването на социалистите от революционното дело. След разделението между вътрешната организация и върховния комитет Димо Хаджидимов застава на страната на ВМОРО и нейната идея за автономия на Македония и Одринско. Той споделя вижданията на Гьорче Петров, че с върховистите изобщо не трябва да се преговаря, като се противопоставя и на новопристигналите в София д-р Христо Татарчев и Христо Матов.

През януари 1903 година заминава за Македония с четата на Борис Сарафов, която по-късно се съединява с тази на Кръстьо Асенов. След няколко месеца, на 3 май пристига в село Баница за среща с Гоце Делчев.

След Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Яне Сандански и Гьорче Петров, Димо Хаджидимов става представител на левицата във ВМОРО. Участва дейно в създаването и списването на вестник „Революционен лист“, след Младотурската революция през 1908 година участва в създаването на Народната федеративна партия (българска секция) и редактира „Конституционна заря“. В Солун остава до януари 1909 година, след това се връща в България и работи в Министерство на земеделието.

В Балканската война Димо Хаджидимов е подофицер в 14-и пехотен македонски полк на Седма пехотна рилска дивизия. По време на Междусъюзническата война е пленен в Солун и гръцките власти го заточват на остров Трикери, където заболява от жълтеница. По-късно е освободен и се завръща в България. По време на Първата световна война поради влошеното си здраве служи като тиловак, като междувременно разпространява антивоенни идеи.

След края на Първата световна война засилва социалистическата си и автономистката си дейност, но без особен успех. В края на 1919 година участва в създаването на Временно представителство на бившата ВМОРО, редактира органа му „Бюлетин“ и издава брошурата „Назад към автономията

След това се присъединява към Българската комунистическа партия. Става секретар на Централната емигрантска комисия и уредник на „Освобождение“. През 1921 година БКП решава да създаде Емигрантски комунистически съюз, в който Димо Хаджидимов продължава да играе главна роля. Открито подкрепя политиката на СССР и комунистическата ѝ идеология. След Септемврийското въстание от 1923 година остава един от малкото активни дейци на БКП в България, като е избран в Контролната комисия на партията. Става и депутат в българското Народно събрание. През май 1924 година влиза и в ЦК на партията. След убийството на Тодор Александров Иван Михайлов поема инициативата да отстрани от организацията всички с леви разбирания и организира акция за отмъщение. Димо Хаджидимов не присъства на срещата от 12 септември 1924 година в Горна Джумая, на която са елиминирани повечето противници на десните идеи във ВМРО. На следващият ден 13 септември е убит в София от Владо Черноземски.

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!