Никола Трайков Нарев с псевдоними Владо, Владимир и Зоти, Нункото, Пиетро е български революционер, дипломат, учен, историк, журналист, библиограф.
Никола Трайков е роден в село Вранещица, Кичевско, днес в Северна Македония. Основното си образование получава в Битоля. Учи в местната българска гимназия. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и е принуден да замине за свободна България, където завършва софийската Първа мъжка гимназия. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 11 серска дружина. През 1914 г. завършва Софийския университет, специалност славянска филология. Участва в Първата световна война.
След войните две години е гимназиален учител в Златица и в София, след което започва дипломатическа кариера. От 1921 година до 1940 работи в българските легации в Букурещ, Румъния и Атина, Гърция, а от 1940 до 1946 година – в министерството на външните работи в София.
От 1946 до 1958 година преподава новогръцки и румънски език в Софийския университет (1946-1958)., като същевременно е нещатен сътрудник на Института „Ботев-Левски“, който по-късно е включен като секция в Института по история към БАН.
Никола Трайков е баща на историка Веселин Трайков (1921-2011).
Още от 1911 година започва активно да се занимава с публицистика, което прави почти през целия си живот, като пише не само за български, но и за румънски и гръцки периодични издания. Успоредно с това Трайков има и исторически търсения, като изследва Българското възраждане и събира документи, свързани с известни български възрожденци – Георги Раковски, братя Миладинови, Софроний Врачански, Иван Денкоглу, Григор Пърличев, Любен Каравелов, Христо Ботев, като работи в българските, гръцките, румънските и югославските архиви. Трайков проучва културните влияния върху българската интелигенция и връзките ѝ със съседните балкански интелектуални елити.
Никола Трайков умира на 12 юни 1963 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.