Лъчезар Станчев е писател, преводач, журналист и автор на литература за деца от 30-те години на ХХ век, наречен от Валери Петров „поета на усмивката“
Лъчезар Дончев Станчев е роден на 12 септември (нов стил: 25 септември) 1908 г. в курорта Вършец във „Вила Незабравка“. Този роден дом е осемстаен семеен хотел построен (със заем от Ипотекарна банка) от неговите родители учителите – общественици Донка Станчева и Дончо Станчев – Лъчезаров.
Завършва романска (френска) филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, през 1937 – 1939 г. с конкурс специализира френска литература в Париж, сътрудничи на проф. Л. Болийо в „Училище за живи източни езици“ и е кореспондент за култура на в. „Заря“ с редактор Кр. Станчев. На сватбата му в църквата „Св. София“ през 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева от Охрид кум е Елин Пелин.
За първи път печата през 1925 г. в списание „Нови дни“ с псевдонима Лъчезар Жаднев. Първото стихотворение за деца обнародва в сп. „Детска радост“ през 1927 г., а първата приказка за деца в сп. „Светулка“ през 1928 г. Сътрудничи на в. „Наковалня“, „Ведрина“, „Литературен глас“, „Лик“, „Кормило“, „Вестник на жената“, „Вик“, „Свят“, „Звезда“, „Нов път“ и на много детски периодични издания. През 1933 – 1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937 – 1939), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болийо. Лектор по френски език в Държавната политехника (1942 – 1948).
Съредактор и издател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина“ (1933 – 1948). Издател-редактор е на библиотека „Герои“ (1940 – 1943) и библиотека „Незабравки“ (1946 – 1947, заедно с Ел. Бояджиева).
Благодарение на контактите си от 1930-те години с френските сюрреалисти, през 1950 г. посреща френския поет Пол Елюар в София и съдейства за неговия превод-адаптация на френски език на стиховете икони от Христо Ботев.
Основател е и главен редактор на: списание „Славейче“ (1957 – 1967), сп. „Чавдарче“ (1946 – 1948) и сп. „Дружинка“ (1948 – 1949). Пише за детската и младежка аудитория весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи („Борба под земята“). Пиесата му „Вълшебното перо“ се играе в „Народния театър за младежта“ (1966 г. в гл. роли Гинка Станчева и Димитър Буйнозов).
Лъчезар Станчев е радетел от 1930-те години и член на Българския ПЕН-клуб.
Награда от СБП получава за дебют (на 22 години, 1930 г.) за стихосбирката „Безшумни дни“ – рецензирана от Петър Динеков с начало лиричната „Капка“ посветена на Атанас Далчев.
Негови значителни творби като преводач са: „Песен за Роланд“, „Училище за жени“, Молиер, Боало, „Джинове“, Виктор Юго, Емил Верхарен, Пол Елюар, Луи Арагон, Морис Карем, Ален Боске, Ана Бландиана.
Лъчезар Станчев помага за първите поетични творби на Александър Вутимски, Александър Геров, Евтим Евтимов. Негови творби са илюстрирани от художници като: Нева Тусузова, Вера Лукова, Преслав Кършовски, Вадим Лазаркевич, Марио Жеков, Илия Петров, Борис Ангелушев, Дечко Узунов, Стоян Венев, Борис Димовски. По негови стихове пишат песни Панайот Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Петър Ступел и др.
Лъчезар Станчев умира на 13 март 1992 г. в София.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
