Честит рожден ден на един от доайените на българския театър и кино Вълчо Камарашев!
Вълчо Тодоров Камарашев е български актьор. Роден е на 12 септември 1937 г. в град Видин. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г.
След това три години играе в Драматичния театър в Бургас (1959–1962), след това две години в Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1962–1964), а после две години в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1964–1966) и от 1977 г. около 20 години в Нов драматичен театър „Сълза и смях“ , 15 години в Театър „Българска армия“.
Член e на Съюза на българските филмови дейци от 1979 г.
Вълчо Камарашев е изиграл безброй роли в театъра и киното:
„Барабанчица“ – Ставински
„В полите на Витоша“ – Драгосаноглу
„Хъшове“ по Иван Вазов – Македонски
„Стража на Рейн“ от Лилиан Хелман – Молиер
„Маскарад“ от Михаил Лермонтов – Шприх
„Три сестри“ от Антон Чехов – Чебутикин
„Майстори“ от Рачо Стоянов – Живко
„Конармия“ от Исак Бабел – Витягайченко
„Врагове“ от Максим Горки – Левшин
„Старчето и стрелата“ от Никола Русев – Кацул
„Когато разумът спи“ от Алфонсо Вайехо – Гоя
„Войцек“ от Георг Бюхнер – Капитана
„Чудо“ от Иван Радоев – Юсуф
„Руска народна поща“ от Олег Бугаев – Живко
„Гълъбът“ от Р. Шопов – Александър
„Последни луни“ от Фурио Бордон – Бащата
Напълно заслужено актьорът печели и много награди и отличия:
Заслужил артист (1984)
Медал за заслуги към БНА (1974)
Орден „Кирил и Методий“ (1980)
Сребърна значка на САБ (1977)
Награда за второстепенна мъжка роля за ролята на (бай Кольо „Куция Бил“) във филма Аз, Графинята (Карлово, 1989)
I-ва и II-ра награда от Национални прегледи на българската драма и театър
I-ва награда – Витягайченко в „Кон армия“
II-ра награда – Кацул в „Старчето и стрелата“
Награди на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за (Жуков) в „Руска народна поща“
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
