На 12 март умира българският композитор Проф. Георги Димитров!

Професор Георги Димитров е български композитор и диригент, основател на Българската хорово-диригентска школа. Той е роден в Белоградчик на 19 април 1904 г. в семейството на учители (Ангелина и Димитър Петрови). Завършил е Варшавската консерватория (1929 г.).

В България е от 1938 г. – бил е инспектор по музика в Министерството на народното просвещение, създател и диригент на Камерен мъжки хор, Директор на Дирекция за музикално творчество и изпълнително изкуство (1948-1958), главен редактор на списание „Българска музика“ (1953-1954), професор по хорово пеене в Държавната консерватория от 1962 г.

Професор Георги Димитров умира на 12 март 1979 г.в София.

Ето някои от неговите песни, многократно изпълнявани в миналото, но днес забравени или неизвестни особено на младите поколения българи:

loading...

РЕПУБЛИКО НАША, ЗДРАВЕЙ!

Ярема на робство сурово

и мрака на сива съдба

ний сринахме с огън и слово

в жестока неравна борба.

Републико наша народна,

републико наша, здравей!

Земята ни днес е свободна,

свободно тук всеки живей!

За нас свободата е свята

и ние ще браним с любов

кръвта на борците, пролята

по всяка падина и ров.

За чужди и наши тирани,

родино, в теб няма простор,

ний помним безбройните рани –

фашисткия кърват терор!

Републико наша народна,

републико наша, здравей!

Земята ни днис е свободна,

свободно тук всеки живей!

 

ПЕЛО И КРЪСТИНА

Мама Пело буди, па се чудом чуди:

– А бре, сине Пело, пусто опустели!

Твоите другари, все отбор жетвари,

всички са в полето, на Текезесето.

Що ми още чакаш, що ми се протакаш,

та ме срамиш, Пело, пред цялото село!

Първенец ми беше, знамето държеше.

Болен ли си, мами, та ме тъй посрами?

– Не съм болен, майко, но се болен вайкам:

вчера на полето, на Текезесето,

хубава Кръстина всички ни надмина –

знамето червено тя държи развено.

– Я се, Пело, стягай, па в полето бягай

да си вземеш, мами, аленото знаме!

Кръв юнашка кипна, па ми Пело рипна

право на полето, на Текезесето.

Вечерта към село, най-отпред начело

идеха двамина – Пело и Кръстина.

С дружки и другари – все отбор жетвари,

а над тях развено – знамето червено.

Източник: vidin-online.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!