Андрей Ляпчев е български политик от Македония.
Изявен участник в Демократическата партия, през 1923 г. той се присъединява към Демократическия сговор и е начело на неговото умерено крило до смъртта си. Той е министър-председател в правителствата управлявали България от 1926 до 1928 и от 1928 до 1931.
Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1910 година Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир
Андрей Тасев Ляпчев е роден на 12 декември (30 ноември стар стил) 1866 г. в Ресен, Македония. Завършва средно образование в Битоля, Солун и Пловдив. Следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България работи в министерство на финансите. Участва в македонското освободително движение.
Редактор е на вестниците „Млада България“ (1885-1896 г.), „Реформи“ (1899-1905 г.) – орган на Македонския комитет. Народен представител в ХІV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХІ, ХХІІ и ХХІІІ ОНС. Води българската делегация по подписването на Солунското примирие от 29.09.1918 г.
През март 1923 година заедно с останалите министри от кабинета на Александър Малинов е подведен под отговорност от Държавен съд като един от виновниците за Втората национална катастрофа.
След военния преврат от 9.06.1923 г. е освободен от затвора и участва в създаването на Демократическия сговор и става негов лидер. Като председател на МС води гъвкава вътрешна политика, а външната е насочена към сближаване с Англия. Улеснява достъпа на чуждестранния финансов капитал в България. Съдейства за включването на страната в „стабилизационния“ план на Финансовия комитет при Обществото на народите, благодарение на което са отпуснати Бежанският заем (1926) и Стабилизационният заем (1928). Един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и Съюза на популярните банки.
На 5 ноември 1933 г. А. Ляпчев моли своя приятел Стойчо Мушанов, народен представител, да напише под негова диктовка завещанието му.
А. Ляпчев прави завещание в Берлин на 26 октомври 1933 г. пред Берлинския пълномощен министър г-н Помянов, като прави своя универсална наследница съпругата си Констанца Ляпчева. Тя получава къщата на ул. Кракра и дома, който се строи на бул.”Цар Освободител”. В случай, че тя престане да носи името му или след смъртта й, цялото му имущество става собственост на Българската академия на науките и Българското икономическо дружество. Умира в дома си на улица „Кракра“ №21 в София на 6 ноември 1933.
Източник: artstudies.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
