Антон Евтимов Кецкаров, известен и като Андон Кецкаров или Андон Кецкар, е български просветен и обществен деец, революционер. Използва псевдоними като Дончо и Ровоам.
Роден е на 12 декември 1865 година в Охрид и принадлежи на големия български род Кецкарови. Основното си образование получава в Охрид и Струга при Григор Пърличев и други български учители. Известно време учи в гимназия в София и във Военното училище в София. Завършва средното си образование през 1887 година с втория випуск на Солунската българска мъжка гимназия.
Антон Кецкаров е сред онези интелектуалци в Македония от 80-те и началото на 90-те години на XIX век, които (често независимо един от друг) търсят нови форми за организиране на населението, като съчетават просветната с революционна агитация.
Кецкаров е сред инициаторите за основаването на просветното дружество „Свети Климент“ в Охрид. Дружеството подкрепя Охридската българска община в споровете ѝ с Екзархията, а впоследствие прераства в неделно училище.
През 1887-1889 г. Антон Кецкаров е учител в Охрид, а през 1889 – 1897 г. – в Битоля. В българската прогимназия в Битоля е и библиотекар, работи с учениците си и през свободното си време, като ги подготвя за бъдещата им просветна дейност като учители и борци срещу гъркоманията. В 1890 година той е инициатор за създаване на неделно училище в същия град.
Кецкаров се включва във ВМОРО след нейното основаване през 1893 г. Неделното училище в Битоля, което ръководи, е прикритие за организационната дейност и агитация на ВМОРО.
В България работи като учител в Добрич, Каварна и Сливен. През 1908 г., след Младотурската революция се завръща в Македония и работи като учител в Битоля. В 1911 г. е един от основателите на местната структура на културно-просветното дружество „Българска Матица“, в Охрид, чието седалище е в Цариград. Кецкаров е един от активистите в Битоля на Съюза на българските конституционни клубове. През юни 1911 година подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война. По-късно е арестуван от турските власти с обвинение, че е председател на революционна организация и в 1912 г. отново бяга в България, където за кратко е учител в Дупнишката девическа педагогическа гимназия.
Кецкаров участва в Балканската война в състава на Седма пехотна рилска дивизия. През 1913 г. прави опит да се завърне в Битоля като преподавател в девическата прогимназия, но е прогонен от сръбските власти. По-късно за кратко е учител в Пиринска Македония. Включва се в редица дейности по подпомагането на бежанците от Македония. Междувремнно, както и други македонски българи се включва в масонското движение с идеята, че така може да допринесе за македонската кауза. Антон Кецкаров е един от майсторите на Великата масонска ложа на България.
От февруари 1916 година е директор на пригминазията в Битоля, но през ноември същата година е принуден заедно с голяма част от местната интелигенция да избяга поради завземането на града от войските на Съглашението. През 1917 година за кратко е гимназиален учител в Скопие.
Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918 – 1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал „Модерно преградие“, за чието благоустрояване полага немалко усилия – той е инициатор за създаване на трапезария за бедни деца в квартала, а в 1922 г. полага основите и на местното културно-просветно и благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“, което през 1932 година прераства в читалище, съществуващо и до днес. Кецкаров е сред спомоществувателите на Македонския научен институт, учреден през 1923 година в София.
От 1922 година Антон Кецкаров се включва в дейността на македонските легални бежански организации, в които дълго време е касиер и счетоводител. Особено активно е участието му в Илинденската организация. При настъпилото през 1928 г. разцепление във ВМРО на протегеровистко и михайловистко крило, както и други охридчани той е по-близък до протогеровистите.
След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 година Антон Кецкаров се завръща в родния си град, заедно със съпругата си Екатерина и един от синовете си, скулптора Методи Кецкаров. През този период Антон Кецкаров живее в къщата на племенника си Иван Заров, син на Климент В. Заров и Фания Е. Кецкарова-Зарова, неговата сестра. През 1942 година Кецкаров е един от основателите на Охридската общогражданска фондация „Свети Климент Охридски“, чиито цели са предимно благотворителни. Умира на 30 януари 1945 година. Погребан е до църквата „Свети Константин и Елена“ в Охрид.
Антон Кецкаров е баща на генерал Владимир Кецкаров и скулптура Методи Кецкаров.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
