Георги Стрезов е български учен, историк и юрист.
Георги Янакиев Стрезов е роден в Охрид на 12 декември 1864 г. Син е на видния български просветен деец Янаки Стрезов и братовчед на Кузман Шапкарев.
В 1886 година Стрезов завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия. Между 1887-1890 година преподава в българско училище в Битоля, а след това в българското педагогическо училище в Сяр през 1891 година.
Завършва право в Женева през 1894 година с дисертация на тема „Вмешателството и Балканите“. Последователно работи като член на окръжните съдилища в Пловдив, Варна и София. От 1896 година работи като адвокат в София. През 1898 година издава труда си „Бракоразводните дела пред епархийските духовни съдилища“, а същата година е делегат от станимашкото македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация. Пише етнографски и исторически проучвания на македонска тематика.
През 1911 година е избран за народен представител във V Великото народно събрание. Между 1912-1918 година се занимава със защита и разпространяване на българските интереси в Македония. През 1919 година се намира в Швейцария, където пише брошурите „Сръбското разорение“, „Неизвестната Румъния“ и „Политическите борби на македонските българи“. През 1924 година издава книгата „Към север“ за обиколката му в Швеция и Норвегия. Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1926 година преустановява дейността си като адвокат. Издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид“ (1938).
Георги Стрезов умира на 5 октомври 1938 година. Оставя завещание за Македонския научен институт в размер на 100 000 лева.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
