Маргарит Минков е български детски писател, поет, драматург и сценарист.
Маргарит Минков е роден на 11 май 1947 г. в Плевен. Детството му преминава в махалата при „Китайската стена“. Изключван е от училище. Вуйчо му е военен лекар и полиглот, осъден и убит от Народения съд. Маргарит Минков е смятан от комунистическата власт за неблагонадежден. За кратък период учи в духовна семинария, но я напуска по собствено решение. Няма висше образование. Самообразова се в областта на философията, музиката, световната литература, физиката.
От 1970 до 1978 г. Маргарит Минков сътрудничи на Детската редакция в Българската национална телевизия. Приказките му за предаването „Лека нощ, деца“ се отличават със завладяващ хумор и усет за парадокса и небивалицата.
Минков написва за децата „Приказки с шапки“, „Две ръчички – десет пръста“, „Чудеса, чудеса“ (наградена от Комитета за култура и Министерството на образованието), „Приказки за разказване“, „Звездна притча Рождество“, както и пиеси, филмови новели и мюзикъли. Печели второ място в конкурса за оригинална авторска приказка „Ханс Кристиан Андерсен“, организиран от БНТ, а по-късно и трето място в конкурс във Варна с пиесата „Големият бал на шахматните фигури“ (1979). Втора награда печели в конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава с пиесата „Книга на царете“ (1980).
Успехите в конкурсите за драми подтикват Маргарит Минков да навлезе в театъра. През 1981 и 1982 г. той работи като драматург в театрите в Сливен и Враца. Става художествен ръководител и директор на Драматичен театър „Сълза и смях“ (София). В периода 1986 – 1994 завежда литературното бюро на Национална дирекция театри. До 1991 г. получава нови признания за своето творчество: през 1988 г. получава „Златният делфин“ за драматургия, а през 1991 г. награда за драматургия на Съюза на артистите в България за пиесата си „Камината“. През 1997 г. Минков е драматург в Народния театър.
Маргарит Минков е автор на осемнадесет пиеси, играни в цяла България, сред които най-известни са „И отново за Моцарт и Салиери“ (1979), „Вавилонската кула“ (1982), „Големият род“ (1983), „Ето какво се случи“ (1984), „Нощно съжителство“ (1985), „Жана д’Арк“ (1988), „Камината“ (1990), „Въведение в тяхната картина“ (1994), „Втора сряда“ (1997).
Част от пиесите му са издадени посмъртно през 2001 г. в сборник „Пиеси I“ от Сдружение „Летен театрален институт“, (2001), а през 2007 г. е публикувана драмата му „Жана д’Арк. Пиеси II“ в издателство „Стигмати“.
През 1984 г. излиза книгата на Маргарит Минков „Приказки за разказване“, а през 1987 г. – „Безкрайна приказка“. Посмъртно е издадена книгата му „Весел, гъделичкащ смях“ (2015) в „ИК Жанет 45“.
През всичките тези години Минков пише и поезия. Първите публикувани негови стихове са в самиздатското сп. „Мост“ (1989 – 1990), а в книга излизат посмъртно в стихосбирката „Пръстен в кладенец“ (2000, 2007).
През 1992 г. Маргарит Минков е депутат в 36 Народно събрание от листата на СДС.
Умира през 1997 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
