Стефан Мокрев е български писател, преводач и дипломат.
Стефан Николов Мокрев е роден на 05 октомври 1900 г. в град Велико Търново. Завършва основно и средно образование в Търново (1919), учи от 1919 г. право в Софийският университет „Св. Климент Охридски”, но живее в родния си град.
Първият си разказ „Инвалидът” публикува през 1920 г. в сп. „Ново време”. Редактира заедно с Тодор Генов сп. „Литературни звуци” (Търново, 1920 -1921). От 1922 г. се премества в София, работи в списания и вестници за оскъдни хонорари. Сътрудничи на много литературни издания.
Влиза в групата на Христо Смирненски, Тома Измирлиев, Марко Марчевски, участва в списанията „Пегас” и „Див дядо”. След Септемврийското въстание (1923) редактира заедно с Гео Милев, Николай Хрелков и Марко Марчевски седмичния литературен вестник „Възход”, спрян след четвъртия брой. Завършва образованието си през 1924 г. После записва дипломация и консулство в Свободния университет.
През 1927 -1928 г. редактира „Театрална библиотека”, а през 1929-1931 г. – списанието за деца „Детска книга на книгите”. Дипломат от 1932 г. Библиотекар на министерството на външните работи (1932). Редактира библиотека „Знаменити романи” (1945-1946).
От 1 май 1945 г. Стефан Мокрев е съветник по печата, после на работа в легацията в Рим, където през 1947 г. става легационен съветник и управляващ легацията. След това е началник в министерството на външните работи, дипломат е до 1967 г.
Член на СБП, на БКП.
Стефан Мокрев е автор на книгите: „Извори на тъгата” (поема в проза, 1921), „Есенни хора” (драма, 1925), „Тайната” (драма, 1927), „Дивото” (разкази, 1929), „Царският лъв” (приказка за деца, 1931), „Тъжните мравки” (за деца, 1933), „Кантон 26″ (повест, 1933), „Приказна книжка” (приказки за деца, 1933), „Гроздобер” (разкази, 1935), „Щастие” (разкази, 1936), „Желю Жълтицата” (приказки за деца, 1936), „Филип Тотю” (1936), „Любовта на ковача” (разкази, 1936), „Смъртта на Лиза” (разкази, 1936), „Двамата и кучето” (с Христо Миндов, повест, 1937), „Цар Ивайло” (1937), „Медена питка” (приказки за деца, 1938), „Приятелят ми ескимосът” (за деца, 1939),
„Човешко око” (разкази, 1939), „Дечко-Палечко и петлето Клечко” (за деца, 1941, 1943, 1970, 1976), „Изневяра” (1943), „Три и триста” (приказки и разкази, 1944), „Аз не съм аз” (роман, 1945), „Злополуките на Лисан” (за деца, 1956), „Мъглата се вдига” (повест,, 1957), „Везувий бучи” (разкази, 1962), „Защо магаретата реват” (за деца, 1965); „Разкази и повести” (1970), „Зората иде” (роман, 1971; 1980), „Пасаж „Свети Никола” (роман, 1978), „Момчето с кобрата” (1979), „От мое време: Литературни мемоари” (1983). Преводач от италиански и руски език.
Стефан Мокрев умира на 10 октомври 1982 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: literaturensviat.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
