Станчо Белковски е водещ български архитект от първата половина на 20 век, професор, член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).
Станчо Илиев Белковски е роден през 1891 в учителско семейство в София. Негови братя са художникът Асен Белковски и военният деец Богдан Белковски.
От 1910 учи архитектура в Политехниката на Берлин-Шарлотенбург, но прекъсва обучението си по време на войните (1912-1918), когато се сражава на фронта и е отличен с редица ордени за храброст. Дипломира се едва през 1920. След завръщането си в София започва работа съвместно с архитект Иван Васильов, а от 1925 работи самостоятелно. От 1928 до 1939 е съдружник с Иван Данчов, заедно с когото реализира много от най-известните си проекти.
През 1943, малко след основаването на Висшето техническо училище, Белковски става преподавател в него, като поставя основите на катедра „Обществени сгради“, която ръководи до края на живота си. От 1944 до 1945 е първият избран ректор на училището, от 1959 до 1961 е декан на Архитектурния факултет. През 1961 става член-кореспондент на БАН и директор на Института по градоустройство и архитектура, остава на този пост до края на живота си – година по-късно, когато загива при тежка железопътна катастрофа по време на служебно пътуване в Полша, близо до Краков.
Белковски е автор на много обществени, жилищни и други сгради, най-значителни от които са:
- Къща на Владо Георгиев (бивша, после резиденция на Австрийското посолство), ул. Гладстон 16, София, (1923, с арх. Иван Васильов – това е единствената обща работа на Белковски и Васильов)
- Сграда на Алианс Франсез (бивша, после Център за изучаване на чужди езици и Концертна зала „Славейков“, сега отново Алианс франсез), пл. „Славейков“, София, (1924)
- Къща на Ц. Б. и С. М., бул. Цариградско шосе 23 и ул. Гогол, София
- Къща на Анджело Куюмджийски (бивша, сега разиденция на американския посланик), ул. „Велико Търново“ 18, София, (1935-1936, с арх. Иван Данчов)
- Къща на Г. Семерджиев (бивша, по-късно посолство на ДР Виетнам, после посолство на Либия), ул. „Оборище“ 12, София, (1932-1933, с арх. Иван Данчов)
- Къща на Никола Мушанов (бивша, разрушена през 2005), ул. „Московска“ 47, София, (1925)
- Телеграфо-пощенска палата, Търново, (1930, с арх. Иван Данчов)
- Градоустройствено решение за миньорски жилищен комплекс „Твърди ливади“ с жилища за миньори, Перник, (1925-1932, с арх. Иван Данчов)
- Девически Дом „Анка Евстат. Гешова“ за 24 студентки/ученички (бивш, после Районен съд – брачна колегия, сега непоправимо повреден), Красно село, бул. Цар Борис ІІІ и ул. Ген. Ал. Суворов, София
Архитект Станчо Белковски умира на 10 октомври 1962 г. в Полша.
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
.){kind=link}