На 10 март 1947 г. започва парична реформа в България!
Тя се осъществява по силата на Постановление №1 на Министерския съвет, с което се одобрява специална наредба на БНБ. От обращение излизат всички емисии до 1943 г., включително купюри по 200, 250, 500, 1000, 5000 лева, всички държавни съкровищни бонове с 3-процентова лихва от всички емисии и купюри. В обращение остават банкноти в купюри от 20, 50 и 100 лева и всички намиращи се в обращение монети.
От 10 март 1947 г. се пускат в обращение банкноти с емисия същата година, като купюрите са от 200, 250, 500, 1000, 5000 лева. Извадените от обращение пари престават да са платежно средство от 12 март 1947 г. Според наредбата срещу представени банкноти и бонове всяко физическо лице може да получи най-много до 2000 лева. Сумите до 200 лева се обменят в налични пари в съотношение 1:1, а останалите минавали по блокирана сметка.
Частните предприятия имали право да обменят сума, не по-голяма от 50% от фонд “Работна заплата” за предишния месец, но не повече от 35 хил. лева. Държавните предприятия и организации са могли да обменят паричната си наличност напълно. Месец по-късно е приет Закон за еднократен данък върху имуществата, което води до рязко намаление на количеството пари в обращение – от 76 млрд. лева в началото на реформата до 25 млрд. лева в края на март. Същевременно от обращение се изтеглят съкровищни бонове за над 31 млрд. лева. Те са пускани преди 9 септември 1944 г. от държавата, за да се финансират разходите й. Имали са сила на платежно средство.
Обмяната на старите банкноти за нови се е извършвала в съотношение 1 към 1. Лицата, които са обменяли банкноти за сума над 15 000 лева, са били облагани с данък, който прогресивно се е движел от 5% до 70%. Облагането е започвало от първите 5000 лева над въпросния лимит от 15 000 лева. Средствата, които са надвишавали 2 млн. лева, са се облагали със 70%. В резултат от Закона за еднократен имуществен данък от предприятията са били иззети 2 млрд. лева.
Източник: capital.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
