Камен Зидаров (псевдоним на Тодор Събев Манев) е български поет, преводач и драматург. Народен деятел на културата – 1970 година. Член на БКП – от 1944 година и функционер на същата.
Камен Зидаров е роден на 16 септември 1902 година във великотърновското село Драганово. През 1934 година заживява в София. От 1944 година е член на БКП. На следващата година е направен директор на Военния театър. В периода 1949 – 1956 година е директор на Народния театър.
Камен Зидаров пише множество мемоарни книги като „Броеница на времето“, Партиздат, 1981, „Звезди от голямата плеяда. Спомени и размисли“, НМ, кн.1, 1973 и кн. 2, 1978, „Изкуство и живот, неподвластни на забрава. Спомени“, НИ, 1983, „Пламъци от изпепеляваща любов. Спомени“, БП, 1986, „Асен Разцветников в живота и поезията. Спомени и размисли“, БП, 1976
Известни стихосбирки на Камен Зидаров са: „Тишина“ – 1936 г., „Антена“ – 1938 г., „Септемврийски песни“ – 1945 г.
Камен Зидаров е носител на следните награди:
- Лауреат на Димитровска награда (1950)
- орден „Народна република България“ III ст. (1959) и I ст. (1962)
- Народен деятел на културата (1970)
- орден „Георги Димитров“ (1972)
- Герой на социалистическия труд на България (указ № 1890 от 31 август 1974)
- Герой на Народна република България (1982, по случай неговата 80-та годишнина)
Камен Зидаров умира на 10 декември 1987 година в град София.
Източник: bg.wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е български поет, преводач и драматург. Народен деятел на културата – 1970 година.){kind=link}