В България създаването на Отечествения фронт е възложено на група в БРП (к), начело с Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев, като активна роля играят и Рачо Ангелов, Иван Пашов, Минчо Нейчев, Върбан Ангелов.
Осъществени са контакти с лидери на бившите политически партии, но повечето от тях отхвърлят както програмата от 17 юли, така и възможността за сътрудничество с комунистите.
Към организацията се присъединяват Политическият кръг „Звено“, БЗНС Пладне, някои дейци на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена) и отделни необвързани общественици, като Петко Стоянов и Димо Казасов.
Първоначално дейността на Отечествения фронт се състои главно в поддържането на контакти между дейците на отделните организации и издаване на общи документи, като са изградени десетки комитети в цялата страна.
На 10 август 1943 година е създаден Национален комитет на ОФ, включващ Кирил Драмалиев, Никола Петков, Кимон Георгиев, Григор Чешмеджиев и Димо Казасов.
С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ“, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта.
През есента на 1943 година Отечественият фронт претърпява тежка криза и е на ръба на разцеплението във връзка с публикуването на неговия първи официален бюлетин.
Кимон Георгиев и Никола Петков настояват в него да се включи статия с позицията на организацията по Македонския въпрос, като се обявяват за създаване на обединена и независима македонска държава.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
, начело с Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев, като активна роля играят){kind=link}