Иван Русев е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство и политик от Демократическия сговор.
Той е един от организаторите на Деветоюнския преврат и вътрешен министър след него (1923 – 1926).
Иван Атанасов Русев е народен представител в XXI (1923 – 1927), XXII (1927 – 1931), XXIII (1931 – 1934) и XXV (1940 – 1944) Обикновено Народно събрание.
Иван Русев е роден на 15 ноември 1872 г. в Шумен. През 1892 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 7-и пехотен преславски полк. На 2 август 1895 г. е произведен в чин поручик, през 1900 г. завършва Николаевската генералщабна академия и на 18 май с. г. е произведен в чин капитан.
Служи в Оперативната секция на щаба на армията, на 18 май 1905 г. е произведен в чин майор, а от 1910 г. е подполковник. Последователно заема длъжностите началник на щаба на 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, командир на дружина в 33-и пехотен свищовски полк, началник на мобилизационни части и отделения и началник на Школата за запасни подпоручици.
През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия.
На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 2-ра военноинспекционна област.
През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на Втора българска армия (1914 – 1916), командир на 7-а пехотна рилска дивизия (1916 – 1917) и на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1918), като на 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. След демобилизацията се уволнява от армията.
На 23 юни 1920 е назначен за Главен директор на Трудова повинност, на която длъжност е до 20 май 1921 година. Активен член на Военния съюз и Народния сговор, Иван Русев е сред основните организатори на Деветоюнския преврат през 1923.
След него той е вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от Александър Цанков. Играе важна роля в пресичането на съпротивата на Българския земеделски народен съюз след преврата и в потушаването на Септемврийското въстание, както и в последвалите репресии срещу левицата. Критикува ВМРО заради монополизирането на Петричка област, а след 1928 година подкрепя крилото на „протогеровистите“
След разделянето на Демократическия сговор през 1932 се включва в Народното социално движение на Цанков, но през 1934 го напуска. След Деветосептемврийския преврат през 1944 Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV Обикновено Народно събрание.
Генерал-майор Иван Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София. Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд от 1996 година.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
