Сава Михайлов Йосифов, наречен Струмски, е български революционер, гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден е на 25 декември 1877 година в село Мачуково, Гевгелийско (днес Евзони). В 1892 година завършва Българското класно училище в Цариград, а в 1895 година с десетия випуск и Солунската българска мъжка гимназия. Още в същата година става член на ВМОРО и като учител в Кавадарци, Неготино, Кайлярско и Гевгели разширява комитетската мрежа.
В 1900 година по заповед на ЦК на ВМОРО се мести като учител в Горна Джумая и става районен ръководител на организацията. През 1901 година, преследван от властите, става нелегален и се присъединява към четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев, с която участва в отвличането на Елън Мария Стоун. След получаването на откупа бяга с другите участници в София. През март 1902 година действа в Горноджумайско и участва в конфликта с Върховния комитет. През януари 1903 година навлиза с чета в Гевгелийско и се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. МанасиевПо време на въстанието е районен началник в Гевгелийско. Заедно с Аргир на 20 юли 1903 година организират атентат над железопътния мост на Вардар край Гевгели. На 24 август двете чети се сражават при Клисура. На 25 септември четата на Михайлов и Кукушката чета се сражават при Башбунар в Паяк планина.
След потушаването на въстанието се прехвърля в България, където Любомир Милетич записва спомените му.
През февруари 1905 година навлиза в Гевгелийско с четата на Апостол войвода. Четата е забелязана и издадена на турците от овчари арнаути. На 1 март 1905 година са обградени от турска войска и башибозук край гевгелийското село Смол (днес Микро Дасос) на височината Голема Рудина. Боят продължава 4-5 часа. След като му свършват патроните, Сава Михайлов се самоубива с отрова. От обкръжените 42-ма четници се спасяват само раненият в петата Апостол войвода и един негов четник.
Турците са изключително щастливи от успеха си и особено от смъртта на Сава Михайлов. По предложение на солунския Хилми паша, султанът награждава с орден бригадния генерал Етхем паша, повишава гевгелийския каймакамин, повишава в по-горен чин всички участвали офицери, награждава с по една лира войниците и дава по 10 лири на семействата на загиналите.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
