На 1 март 1878 г. е роден българският политик Георги Йорданов!

Георги Йорданов Илчев е български политик, един от дейците на Българския земеделски народен съюз. Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1931 – 1932)

Роден на 1 март 1878 г. в пазарджишкото село Априлци в семейството на Йордан Илчев. Дядото на Георги е взел активно участие в Априлското въстание (1876). Убит е на връх Еледжик от турците. Мястото, където намира смъртта си е известно днес под името – Илчов гроб или Илчова поляна. През 80-те години на XIX век Георги Йорданов се преселва със семейството си в Априлци (тогава Абдуларе). Поради това, че с. Абдуларе е новоизграждащо се и няма все още училище, където да се образоват децата, през 1886 г. той отново е в с. Церово като ученик в първо отделение и учи там до завършването на трети прогимназиален клас.

Завръщайки се в Априлци, той се отдава на земеделски труд и духовно самообразование. Голяма роля за неговото изграждане като личност изиграва местната евангелска общност, в която е член. На базата на авторитета, който си изгражда в началото на XX век, през 1905 г. у него назрява идеята да се включи в средите на БЗНС. Това се случва непосредствено след прочитане на издавания от Цанко Церковски – земеделски календар. Идеите за сдружаване на земеделците се струват доста привлекателни на Георги Йорданов. Така на 22 юни 1906 г.в град Пазарджик се основава първата земеделска дружба в околността, в която и той се включва като член. На следващата година, на 20 октомври 1907 г., дядо Георги заедно със Запрян Цоков и редица други по будни младежи основават земеделска дружба и в с. Априлци. Започва се активна организационна дейност. Георги Йорданов е и в основата на основаното през 1909 г. читалище в селото, носещо името „Съзнание“. Израснал като авторитетна и престижна фигура е забелязан от ръководните органи на БЗНС и е приет за член на Управителния съвет на съюза през същата година. Стига дори до кандидатстване за народен представител в Елховска околия през 1911 г. но не е приет.

По време на Балканската война участва в боевете при Дедеагач и в спомените на своите бойни другари, остава като човек готов винаги да се отдаде за ближния си. В Първата светова война взима активно участие във военните действия на румънския и македонския фронт. Именно там той е взет за военнопленник заедно със своя съселянин Тома Тренин, но успяват да се измъкнат и да се приберат в родното си село.

На проведения конгрес на БЗНС през 1919 г. Георги Йорданов държи една впечатлителна и обаятелна реч. Именно тази му реч, заедно с неговата представителна фигура с абата и потурите не остават незабелязани от Александър Стамболийски. Земеделския трибун възкликва, след като изслушва речта на дядо Георги – „Ето това е нашият Цицерон“. Така Георги Йорданов се отличава и успява да достигне до ръководните постове в БЗНС. На проведените избори през 1920 г. той отнов се канидатира за народен представител в Струмишка околия и е избран. През цялото управление на Стамболийски, той остава в Македонския край, където успява да възстанови редица тамошни дружби и да съдружи селяните. След преврата на 9 юни 1923 г., когато е свален и убит Стамболийски, той е арестуван и прекарва до 1926 г. в Пазарджишкия затвор.

По време на Втората световна война той заема позицията на противник на включването на България във войната на страната на Германия. След 9 септември 1944 г. той отново се включва активно в живота на земеделската партия. Привърженик е на Г. М. Димитров, а по-късно е член на опозиционния Български земеделски народен съюз – Никола Петков. Той заема с достойнство позицията, която се споделя и от Никола Петков против всякакво единодействие с политиката на ОФ. Заради пребиваването му в опозиционната група, след обесването на Никола Петков, през месец септември 1946 г. Георги Йорданов е въдворен под домашен арест в Априлци, където е принуден най-унизително да се разписва всеки ден в кметството. Умира на 23 декември 1950 г.

Източник: wikipedia.org