Битката при Пловдив се състои на 1 август 1208 г. в околностите на Пловдив между армията на Втората българска държава и рицарите на Латинската империя, които в крайна сметка побеждават.
През пролетта на 1208 г. цар Борил решава, че вътрешната ситуация в България се е успокоила и обръща вниманието си към външната политика.
Изглежда, че той подкрепя политиката на предшественика си Калоян и продължава войната срещу Латинската империя.
Българската армия навлиза в Тракия и побеждава рицарите край Стара Загора.
Вдъхновен от победата в Битката при Боруй, Борил напредва на юг и на 1 август 1208 година среща главната латинска армия край Пловдив.
Борил опитва да приложи същата тактика, която Калоян използва в Битката при Одрин – да примами с леката кавалерия тежковъоръжените рицари в засада.
Рицарите не допускат повторно подобна грешка и вместо това правят капан, като атакуват личното отделение на царя.
Борил има 1600 войници, бяга от пряко сражение и напуска бойното поле, след което цялата българска армия е изтеглена.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.