Богомил Райнов е български писател и професор по естетика.
Богомил Николаев Райнов е роден на 19 юни 1919 г.в София. Син е на писателя, философ и художник академик Николай Райнов и брат на скулптора Боян Райнов. Участва в Съпротивително движение през Втората световна война. Членува в марксически кръжоци. Член е на БКП от 1944 г.
Бил е главен редактор на в. „Стършел“. Известно време е доцент във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж, като по това време закупува различни произведения на изкуството, изложени в Националната художествена галерия.
Член на ЦК на БКП от 1976 г. Подпредседател от 1967 г. и заместник-председател от 1972 г. на СБП. Член-кореспондент на БАН от 1974 г.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.
Сътрудничи на в. „Вестник на жената“, „Ученически подем“, „Светлоструй“, „Литературен живот“, „Литературен критик“, на сп. „Изкуство и критика“ и др. За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. „Вестник на жената“.
Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
В една от последните си книги – „Людмила“, дава интересни сведения за задкулисието в българския културен и политически живот през 80-те години на 20 век и опитът да се разчупи тесногръдието и отвори врата към света на свободната култура.
По-известни романи и повести на Райнов са:
- „Инспекторът и нощта“ (1963), екранизиран
- „Пътища за никъде“, повест, екранизирана
- „Умирай само в краен случай“, екранизиран (1978)
- „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), екранизиран
- „Господин Никой“ (1967, 1971, 1974), екранизиран
- „Денят не си личи по заранта“,
- „Голямата скука“ (1971, 1974), екранизиран
- „Бразилска мелодия“, екранизиран
- „Един наивник на средна възраст“ (1975), екранизиран (1976)
- „Реквием за една мръсница“ (1975), екранизиран (1976)
- „Тайфуни с нежни имена“ (1977), ISBN 9547397125, екранизиран
Богомил Райнов е заслужил деятел на културата (1965), народен деятел на културата (1971), герой на социалистическия труд (1976). Носител на „Димитровска награда“ (1952, 1969).
През 2006 г. е удостоен с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.
Умира на 8 юни 2007 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
