На днешния ден умира генерал-лейтенант Анастас Бендерев!

Анастас Бендерев е български и руски офицер, генерал-лейтенант.

Анастас Георгиев Бендерев е роден на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Баща му Тодор Недев е търговец, подпомага четата на Никола Филиповски, който на 29 юли 1856 повежда въстание срещу османския поробител. След предателство турците разбиват въстаниците и той е принуден да избяга във Влашко и Молдова, където работи около Галац и Бендер, от където вероятно произлиза фамилното му име. Майка му Тодора Димова е от богат род и има възможност да посещава гръцко училище. Братът му Никола е член на Окръжния комитет на Първи революционен окръг. Бендерев завършва класното училище в Горна Оряховица, след което продължава в Априловската гимназия в Габрово. След завършването на гимназията учителствува в с. Самоводене и в гр. Горна Оряховица

По време на подготовката на Априлското въстание (1876) е член на Горнооряховския революционен комитет в Първи революционен окръг (Търновски) и заедно с Георги Измирлиев (Македончето) и Иван Семерджиев обикаля околните села, за да организират народа. Служи за връзка между градския и окръжния комитет. На 26 април Г. Измирлиев е арестуван и Бендерев е принуден да бяга. Укрива се в Арбанаси, Лясковец, Долна Оряховица, Свищов, а от там преминава през Дунава във Влашко. Два месеца по-късно заминава за Кладово като доброволец в 4-та българска доброволческа чета на Тодор Велков. След разбиването на четата е изпратен в град Николаев в Южна Русия, където учи в гимназията.

През есента на 1878 г. постъпва на военна служба, но наскоро започва приема за Софийското военно училище, където постъпва на 2 декември 1878 г. в старшия клас. На 10 май 1879 г. завършва Военното училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Търновска №3 пеша батарея, като същевременно е адютант на военния министър.

През 1883 г. завършва Николаевската военна академия в Русия. Началник е на Военното училище в София (1885) и помощник на военния министър (1885 – 1886).

loading...

През Сръбско-българската война (1885) ротмистър Бендерев е назначен за командващ десния фланг (от височината Леща до шосето Драгоман – София) на Сливнишката позиция, като отрядът му се състои от 7 дружини и 2 батареи. На 5 ноември (17 ноември нов стил) Бендерев с командваната от него войска се притичва на помощ на войските на капитан Кръстьо Бахчеванов и с удар на нож овладява връх Мека Црев.

За атаката най-красноречиво говори сръбският капитан Нешич:

„ Видях и доста дълго гледах това събитие, което наистина ме потресе, когато видях безогледното налитане на българите и разстроеното и безредно отстъпление на нашите разбити части… Буйният и безогледен налет наистина ни изглеждаше нещо непознато.“

Капитан Анастас Бендерев е сред главните организатори и участници в преврата за детронацията на княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. След неуспеха емигрира в Румъния и участва в комитета на офицерите-емигранти, противопоставящи се на регентството.

От 1887 г. се установява в Русия и служи в Руската императорска армия. Участва в Руско-японската война (1903 – 1905) и Първата световна война. Генерал-лейтенант от Руската армия.

Завръща се в България през 1919 г. Автор е на научни трудове, сред по-важните от които са:

  • Военна география и статистика на Македония и съседните с нея области на Балканския полуостров (1890)
  • Сръбско-българската война 1885 г. (1892)
  • История на Българското опълчение и Освобождението на България 1877 – 1878 г. (1930)

Генерал-лейтенант Анастас Бендерев умира на 17 ноември 1946 г.

Поклон пред паметта му!

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.