Георги-Асен Димитров Дзивгов е български поет, преводач, дипломат, роден на 16.08.1903 г. в София в семейство на македонски преселници. Брат е на публициста Крум-Александър Дзивгов. Завършва френски колеж в столицата, после учи литература и философия в Швейцария и Франция. Пътува много из Европа и Америка.
От 30-те години до 1955 г. работи в Министерството на външните работи и изповеданията, включително в българските представителства (легации) в Париж, Милано, Анкара и Техеран. От 1936 до 1948 г. е първи секретар на Министерството на външните работи, а от 1949 до 1955 г. е началник на отделение там. Подготвя френските емисии на БТА в продължение на 15 години.
Най-напред печата в сп. „Сила”. Сътрудничи на сп. „Златорог”. Автор на поетичните книги „Жицата на Клото” (1925) и „Етюди” (4 стихотворения и едно преводно на Пол Валери, 1927).
Превежда на френски български писатели – антологията „Poetes Bulgares” („Български поети”, 1927), „Съвременни романисти и новелисти. Литературни щрихи”, „Тютюн” на Димитър Димов, „Мисия в Момчилово” на Андрей Гуляшки, „Разкази в таралежова кожа” на Светослав Минков, сборник на П. К. Яворов, творби на Г. П. Стаматов, Ст. Загорчинов, стихотворения на Смирненски, Вапцаров, Фурнаджиев и др. и от френски – Валери, Юго, Аполинер, Кокто, Мопасан, Пеги, Жари, Арагон, Жакомб, Елюар, Микеланджело и др.
Удостоен с френската награда „Академически палми” през 1982 г. Умира на 18.02.1986 г. в София.
По повод 100 г. от рождението му през 2004 г. излиза книгата „Георги-Асен Дзивгов. Купол. Стихове и литературна критика” – дело на Радка Пенчева.
Георги-Асен Дзивгов умира на 18 февруари 1986 година в София.
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
