Иван Костов Николов е български геолог, минералог-кристалограф. Работи главно в областта на минералогията. Той е дългогодишен директор на Националния природонаучен музей и академик на Българската академия на науките.
Иван Костов Николов е роден на 24 декември 1913 година в Пловдив. Завършва естествени науки в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1936 година. От 1937 година е сътрудник на Минералого-петрографския институт, а от 1938 година паралелно преподава в Софийския университет. През 1940 година заминава на специализация в Лондонския имперски колеж, където остава до края на Втората световна война и защитава дисертация на тема „Генезис на желязорудното находище Крепост“.
След завръщането си в България Костов продължава да работи в областта на минералогията. През 1953 година става професор и оглавява новосъздадената катедра по минералогия и кристалография в Софийския университет. През 1958 година открива неизвестна дотогава оловно-бисмутова сулфосол, която нарича бончевит на името на своя учител академик професор Георги Бончев. От 1960 година ръководи сектора по минералогия в Геологическия институт.
През 60-те години Иван Костов ръководи екип от учени, които изследват зеолитите. През 1967 година основава лаборатория при Геологическия институт, която от 1971 година се трансформира в самостоятелен Институт по приложна минералогия (Централна лаборатория по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“; от 2010 г. Институт по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“). От 1974 до 1988 година е директор на Националния природонаучен музей при БАН, а от 1978-1982 година – и на Геологическия институт на БАН.
През 1990 година основава Българското минералогическо дружество и става негов пръв председател (след 1995 година – почетен председател). Почетен член е на Българската академия на науките и на редица чуждестранни научни дружества. Той е чуждестранен член на Руската академия на науките и на Германската академия на природоизпитателите „Леополдина“. Автор е на трудове в областта на кристаломорфологията, систематиката на минералите, разпределението на минералите в България и на Балканите. Създава нова класификация на минералите базирана на геохимичен и кристалохимичен принцип.
Автор е на повече от 250 научни труда, голяма част от които са публикувани в чуждестранни издания. Неговият монографичен учебник по „Минералогия“ (последно издание 1993 г.) е преведен на английски и руски език. Учебникът му по „Кристалография“ е с четири издания в България и едно на руски език. Съавтор е в колектив на 4-то научно откритие в България, свързано с еволюцията на кристаломорфологията на минералите. Бил е президент на Международната минералогическа асоциация (1982-1986).
Иван Костов умира на 31 март през 2004 година. Има дъщеря Фани и син Руслан от съпругата Мария. Неговият син Руслан Костов също е изтъкнат минералог.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
