На днешния ден умира актрисата Елена Стефанова!

Елена Стефанова е българска актриса, доайен на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“, гр. Велико Търново.

Родена на 4 август 1916 г. във Варна. Нейния баща Цвятко Колев е строителен работник, който е мобилизиран по време на Първата световна война. Цвятко Колев е убит на бойното поле, без да види наскоро родилата се втора дъщеря Елена.

Първите ѝ стъпки на професионална сцена са плахи, тя играе незначителни роли. По-голямо самочувствие придобива от участието си като невестата в „Три пъти венчани“ от Ана Николаева.

Самоувереността ѝ се стопява, когато на сцената се среща с актьорското майсторство на театралния колос по това време Иван Димов в ролята на Разколников от „Престъпление и наказание“.

Завръща се във Варна при майка си, която винаги определя като светица. Настъпва тежък период и за двете, затова решават да се преместят в София. Там Елена кандидатства за работа в театър „Одеон“. Директорът Стефан Пенчев и режисьорът Тачо Танев много критично оглеждат младата жена и не крият възхищението си от нейната младост и красота на лицето, изразителните очи, дълбокият и топъл глас, елегантната фигура. Двамата опитни театрали решават да проверят таланта ѝ. След направеното събеседване, Елена Цветкова е назначена на работа.

С добрата заплата, която получава успява да се грижи и за майка си.

Срещата на Елена с режисьора Тачо Танев се оказва много полезна за бъдещата ѝ творческа дейност. Това е период на усъвършенстване на младата актриса. Ролите, които все още изпълнява са второстепенни, но само след една година Елена вече играе „Лизистрата“ на Аристофан, постановка на гост-режисьора Боян Дановски. Вестниците от този период я нареждат сред първите сили на театъра, непосредствено след Мими Балканска и Тинка Краева.

За Елена Цветкова се говори с уважение сред българския театрален елит. Получава официална покана от Народния театър „Иван Вазов“. Но предаността ѝ към театър „Одеон“ я възпира да приеме примамливото предложение.

На 27 септември 1936 г. се открива новият театрален сезон в театър „Одеон“. Зареждат се нови роли:

• играе Естел в „Джазбенд и китара“
• играе Рита в „Елате на първо число“ от бекефи
• Мими Братияну в „Баща, син и тя“ от Луи Верньой

Героините, в чиито роли се превъплъщава, са близки до нейната същност и природа – млади момичета, пристъпили прага на живота, рано узрели за любовта, без да са порочни, с прелестна външност и дълбоко емоционални.

В началото на април 1938 г. настоятелството на най-старата културно-просветна институция във Велико Търново, читалище „Надежда“ кани вече известната и нашумяла софийска актриса Елена Цветкова да гостува в представленията на читалищния театър. Поканата е настойчива и тя се отзовава с готовност. Участва в комедията „Дружество за защита на мъжете“. След това софийският театър „Одеон“ гостува във Велико Търново с комедията „Елате на първо число“ с главни женски роли, изпълнени от Рина Пенчева и Елена Цветкова.

Театралният сезон 1938 – 1939 Елена Цветкова започва в Русенски общински театър . Веднага ѝ е поверена ролата на Албена в едноименната пиеса на Йордан Йовков. Преместването ѝ в Русе е свързано с назначаването на Тачо Тончев за директор-режисьор на общинския театър в града. Само за един сезон актрисата изиграва 12 роли – централни, сериозни, разнообразни и много отговорни.

След Русенския период се установява във Великотърновския театър. В старата столица е омъжена за фармацевта Йордан Стефанов, възпитаник на Страсбургски университет и от Цветкова става Стефанова /както е известна и до днес/.

През 1946 – 1947 самодейният театър към читалище „Надежда“ се поема от Кирил Кацаров, който кани актрисата да подкрепи състава с авторитета и професионализма си. Сезонът е открит с пиесата „Без вина виновни“ от Иван Радоев, в която Елена Стефанова изпълнява ролята на Нина Павловна Кручинина. Тя е сърцето и душата на трупата.

През сезон 1949 – 1950 играе в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливенския драматичен театър. Работи под режисурата на директора Любен Калинов. Ролите ѝ са разнообразни, многобройни и привлекателни.

През 1952 г. във Велико Търново се поставя началото на професионален драматичен театър. За директор е назначен младият и амбициозен артист Никола Шиваров, чиято първа задача е да отиде в Сливен и да покани талантливата актриса Елена Стефанова, която приема предизвикателството, работи усърдно и заема водещо място в трупата.

Най-известните ѝ роли са:

• Маргарет Чалмерс в „Кражба“ от Джек Лондон,
• царица Теодора в „Към пропаст“ от Иван Вазов, постановка Константин Кисимов,
• Мария Платонова в „Сама“ от Самуил Альошин,
• Старата Нискавуори в „Жените от Нискавуори“ от Хела Вуолийоки,
• Ирина Радионова в „Царска милост“ от Камен Зидаров, постановка на Кръстьо Мирски,
• Графиня Дюпон-Дюроф в „Пътник без багаж“ от Жан Ануи,
• Фелисата Кукушкина в „Доходно място“ от островски и много други.

На 4 февруари 1967 г. великотърновската публика празнува нейния 50-годишен юбилей и 25 години сценична дейност. Празненството е незабравимо както за Елена Стефанова, така и за публиката. Тя е наградена с орден „Червено знаме на труда“ – висока правителствена награда от времето на социализма.

През 1970 г. Елена Стефанова отново е в Русе. През 1986 г. русенската общественост тържествено чества нейната 70-та годишнина. Юбилеят е отбелязан с пиесата на Стефан Цанев „Животът – това са две жени“.

Ролите на Елена Стефанова са театрални, телевизионни и на киноекрана. Тя твори в много градове от страната – Варна, София, Русе, Сливен, Бургас, но остава емблема на Великотърновския театър.

На 22 март 1997 г. – празника на града, с решение на Общинския съвет, за високия професионализъм, талант и принос за създаване и развитие на „Драматично-музикален театър „Константин Кисимов“ “, Елена Стефанова е обявена за почетен гражданин на града.

Повече от 30 години от своя живот посвещава на Велико Търново и неговата публика. На 90-годишна възраст откликва на поканата на режисьора Николай Николаев в спектакъла „Третото българско царства и половина“ от Любомир Пеевски.

Знаменитата Елена Стефанова умира в дома си на 30 март 2010 г. на 93-годишна възраст.

Поклон пред паметта и!

Източник: wikipedia.org