Проф. д-р Борис Парашкевов е български езиковед, професор по историческа граматика и история на немския език в СУ и преводач на художествена, научна, научно-популярна и езотерична литература. Основател на катедрата по скандинавистика на СУ.
Автор е на около 180 публикации (монографии, студии, статии, езикови бележки, рецензии) в България и чужбина по въпроси на немската и българската граматика, етимология, лексикология, словообразуване, съпоставително езикознание, езикова култура и езикови контакти, в частност заемки от немски и други езици в български.
Член на Съюза на преводачите в България от 1975 и един от учередителите на Съюза на германистите в България, член на редакционния съвет на сп. „Балканско езикознание“, на редакционната колегия на сп. „Съпоставително езикознание“ и бивш член на редакционната колегия на Годишника на СУ-ФКНФ
Борис Димитров Парашкевов е роден на 15 април 1938 в Русе.
През 1961 завършва специалността немска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1964-1967 е докторант в Лайпцигския университет, където защитава дисертация на тема Entwicklung der Adjektivadverbien im Ostmitteldeutschen vom Beginn der Überlieferung bis Luther и получава научна степен доктор по философия.
От 1968 е асистент, от 1979 – доцент, а от 1989 – професор по история и историческа граматика на немския език в Катедрата по германистика към ФКНФ на СУ. Гост-професор в ПУ „Паисий Хилендарски“ (1993-2003). Водил е курсове по увод в немската диалектология, историческа фонология и историческа лексикология на немския език и други дисциплини.
Съосновател и първи ръководител на Катедрата по скандинавистика (1991-1999).
През 1974-1978 е лектор по български език в Хелзинкския университет, през 1981-1982 – стипендиант на Фондация „Александер фон Хумболт“ в Бон, през 1989 – гост-професор в Университета на щата Делауер. Участвал в международни научни събития в Германия, Австрия, Финландия, Полша, Румъния, Словения, Унгария.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.