Доц. д-р Борислав Георгиев е български езиковед, семиотик, езиков антрополог и публицист, преподавател по съвременен български език в Нов български университет, където чете лекции по функционална грамотност и комуникативна граматика на българския език, езикова антропология, езикова прагматика, социолингвистика и семиотика на писмения текст.
Доц. д-р Борислав Георгиев е роден на 22 юни 1958 г. в София. Син е на езиковедката проф. д-р Елена Георгиева и на учителя по литература Любомир Георгиев Костадинов. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1984, а от 1985 до 2005 работи в Секцията за съвременен български език на Института за български език при БАН. През 1993 защитава докторска дисертация на тема „Норма и масмедии“. Старши научен сътрудник към БАН е от 1999. Хабилитира се с монографията „Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването“.
В Нов български университет изгражда първата в България концепция, методология и методика за обучение на функционална грамотност по български книжовен език.
В периода 1988-2007 г. води седмичната рубрика „Езикова култура с Борислав Георгиев“ в рамките на предаването „12 плюс 3“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Съавтор на предаването „Езикова култура за всекиго“ по образователната телевизия ЕСЕТ. Ръководител на проектите „Homo Balkanicus – знаковост и културна идентичност“ и „Прототипи на стандартизирани тестови задачи по български език в средното образование“. Работи по проект, свързан с българските традиционни словесни действия, водени семинар „Езици на субкултурите“ по въпросите на словесната комуникация.
Има многобройни публикации в областта на граматиката, правописа, правоговора, семантиката, прагматиката и антропологията на съвременния български език, както и в областта на тестологията.
Борислав Георгиев е един от съставителите на „Нов правописен речник на българския език (2002 г.)“, „Речник на чуждите думи“ (изд. Атлантис, 1996).
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
