Владимир Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.
Владимир Димитров Стойчев е роден на 24 март 1892 г. или на 7 април 1893 г. Майка му е сръбкиня. Елена Петрович, е дъщеря на кмета на Сараево. Владимир няма и 6 месеца, когато младото семейство Стойчеви се завръща в България и се установяват в София. Баща му Димитър Стойчев е адютант на княз Александър Батенберг, дипломиран юрист в Швейцария и военен прокурор в делото срещу Морено Грасияни. Димитър Стойчев умира, още когато младият Владимир е на 11 г. Майката Елена успява да изпрати сина си при своя леля във Виена. Неин съпруг е офицерът от кавалерията Артур фон Понграч. Със съдействието на семейството, във Виена младият Стойчев учи 7 години в австрийско средно военно училище „Мария Терезия“, където е заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят. Освен на учението, Стойчев залага и на спорта.
Взема участие в Балканските войни (1912 – 1913) и в Първата световна война (1914 – 1918). След това завършва Военното училище и Военната академия в София.
Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924), Амстердам (1928) и Берлин (1936), както и на други международни конни състезания. В периода 1930 – 1934 г. е военен аташе във Франция и Великобритания. Той е известен с ексцентричното си поведение, като при заминаването си за Париж издейства лично от цар Борис III дотам да бъдат превозени на държавни разноски неговите коне.
През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Той е член на Военния съюз, който на 19 май 1934 г. организира военния преврат, но година по-късно е изолиран от управлението от цар Борис III. На 18 октомври 1935 г. Стойчев е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат. Отстранен е и от спортен клуб АС-23. През следващите години неколкократно е интерниран.
През 1944 година Владимир Стойчев е сред активните дейци на Военния съюз, който изиграва решаваща роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. В нощта на акцията той е натоварен със завземането на телеграфната и телефонна станция (по това време евакуирани в сградата на Българската народна банка), а след това с довеждането в София на регентите, за да подпишат актовете за назначаване на новото правителство. След преврата Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. Той е произведен в генералско звание и става член на БКП.
По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 – 1945) е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска – Австрийските Алпи. На 8 май 1945 в Клагенфурт генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли. Ген. Владимир Стойчев е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.
След 9 септември 1944 г. става председател на футболния отбор АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София).
От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.
Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV Народно събрание между 1949 и 1990 г.
Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА „Генерал Владимир Стойчев“ с държавно финансиране.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
