Честит рожден ден на българският писател, преводач и афорист Венцеслав Константинов!
Венцеслав Константинов Константинов е роден на 14 септември 1940 г. в София в семейството на професора по теория на музиката Константин Константинов (1903 – 1955). Потомък е на просветния деец Стефан Гевгалов, кмет на Пловдив.
Първи уроци по музика получава от баща си. Учи цигулка при проф. Камен Попдимитров и пиано при Елена Лазарова. След смъртта на баща си се издържа сам като пианист в различни естрадни и джазови формации към Концертна дирекция и Бюро „Естрада“, включително с участието на певиците Йорданка Христова и Лени Вълкова (Белград, бар „Теразие“ 1963). Дава частни уроци по немски, английски и музика.
През 1964 г. става съосновател на пантомимния студентски Експериментален театър ’64 под ръководството на художника и сценограф проф. Константин Джидров.
Наред с това изкарва прехраната си като екскурзовод в курорта Слънчев бряг и преводач в студията за документални филми към Киноцентъра. През театралния сезон 1965-1966 г. е стажант-артист в Драматичен театър „Васил Друмев“, Шумен. Сътрудничи в БНТ с телевизионни приказки. Създава детския филм „Шегите на Април“ по свои стихове и музика, изпълнена от квартета на Симеон Щерев „Фокус“. Работи в Института за паметници на културата като реставратор на църковни стенописи в Мелник, Арбанаси и Драгалевския манастир, а също като журналист в културния отдел на „Sofioter Nachrichten“, издание на Агенция „София-прес“.
През 1969 г. Венцеслав Константинов завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Назначен е за учител по немски и английски език в Банкя. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. През 1976 г. радиотеатърът представя по Програма „Орфей“ на БНР неговата драматична новела „Ангелогласният“ за живота на българския средновековен композитор, музикален теоретик и певец Йоан Кукузел.
Венцеслав Константинов изнася лекции върху немска литература и изкуството на художествения превод в София, Русе, Пловдив. През 1980 г. създава и през следващото десетилетие списва авторската рубрика за преводна литература „Кръгозор“ във в-к „Пулс“. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет. През 1989-1991 г. изнася по Програма „Знание“ на БНР две поредици лекции „Писатели за писателите“ и „Писатели за изкуството“, заедно с актьора Иван Андонов.
През 1991-1992 г. Константинов се установява в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD). Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др. През 1993-1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Занимава се с компютърно програмиране.
Венцеслав Константинов живее в София, а от 1968 г. – и в родопското село Солища̀ – като писател и литературен преводач на свободна практика. Владее 4 езика.
Венцеслав Константинов е автор на книги с есета и афоризми, на студии, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Има публикации върху Ханс Закс, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Шамисо, Е.Т.А. Хофман, Хайне, Ленау, Шницлер, Рилке, Хайнрих Ман, Томас Ман, Херман Хесе, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Лион Фойхтвангер, Готфрид Бен, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Ерих Кестнер, Йодьон фон Хорват, Елиас Канети, Макс Фриш, Алфред Андерш, Хайнрих Бьол, Волфганг Борхерт, Фридрих Дюренмат, Ингеборг Бахман, Зигфрид Ленц, Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Ханс Магнус Енценсбергер, Кристоф Мекел и др.
Негови афоризми са преведени на испански.
Преводите му се съдържат в 80 книги.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
