Иван Ангелов Ангелов е един от тринадесетте финалисти в телевизионното шоу Music Idol 2 през 2008 година, който напуска след третия голям концерт с „безпрецедентен отрицателен вот“ (по думите на българските продуценти ) – първият в историята на световния Music Idol вот „за“ и „против“ на публиката.
Скандализира част от журито още с появяването си на първия кастинг с нестандартното („прекалено артистично“ по думите на член от журито) изпълнение и подбор на песните си.
За кратко време след това успява да скандализира и зрителите на предаването с провокативното си държание, импровизациите на популярни песни и „прекомерната си артистичност“.
Самият той нарича себе си „най-големия“ и фразата бързо добива статут на нарицателно име. Участието му бързо се популяризира и сред българите, живеещи в чужбина, както си личи от коментарите в Youtube. Изявява се едновременно като певец, актьор, комик и импровизатор.
Иван Ангелов Ангелов е роден на 29 май 1984 г. в Бургас, но прекарва детството си в Айтос. Завършва музикалната паралелка на СОУ „Димчо Дебелянов“ в Бургас. През 2007 г. завършва оперно пеене в Националната музикална академия.
Следва магистратура по същата специалност. Свири на пиано и акордеон. Дългогодишен участник и солист е в детската музикална формация „Ян Бибиян“.
През 1997 г., 13-годишен, става Изпълнител на годината на конкурса „Сезони“ – Бургас, избран единодушно от професионалното жури, детското жури и публиката. През следващата година печели специалната награда на националния конкурс за детска песен „Лачени обувки“ – Берковица.
През 2001 г., 17-годишен, печели специалната награда на националния конкурс „Без граници“ – Бургас. През 2002 г. е удостоен с първа награда на европейския поп-рок конкурс „Сарандев“ – Добрич. Същата година печели златен медал и статуетка на международния фестивал за изкуства „Морско съзвездие – слънце, младост, красота“ – Слънчев бряг.
В поднесената от Music Idol биографична справка за него се споменава, че особено скъпа му е първата награда в конкурс за стари градски песни. През 2006 г. участва в „Българските дни във Виена“, а през януари 2008 г. – в юбилейния концерт, посветен на диригентката Радосвета Бояджиева, където е солист на Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“.
Изпълнявал е и ролята на жрец в операта „Вълшебната флейта“ на Моцарт в Музикалния театър (София). Участва в спектаклите на Националната опера и балет (София) „Пинокио“ и „Съдба за двама“ на Александър Йосифов.
След като не участва на концерта на 7 април 2008 г., на 9 април напуска шоуто с 36,5% гласове „против“ и 63,5% „за“. Веднага след изгонването си Иван Ангелов започва да дава интервюта за вестници, радио и телевизионни предавания, като твърди, че го чака блестяща кариера в бъдеще.
Мечтата му е да учи при последната учителка на Павароти и един ден да пее пред отбран кръг хора. От 18 април 2008 г. започва самостоятелно 4-епизодно риалити шоу по ТВ2 – „Айтос Айдъл“, на което е сценарист, режисьор и редактор.
След привършване на предаването по ТВ2, Иван започва да обикаля страната и да пее по частни забави и караоке барове. Има и няколко официални музикални изяви: пиано-бар Yesterday (София) на 27 юни 2008 г., клуб „Занзибар“ (Пловдив) на 23 юли 2008 г., клуб „Мармалад“ (Пловдив) на 29 юли 2008 г., клуб „Ориент 33“, Студентски град (София) на 31 юли 2008 г., микс клуб „Александър“ (Варна) на 9, 10 и 11 юли 2009 г.
Едни от първите му записи са песните „Дяволчетата у нас“ (включена в албума на Хайгашот Агасян „Светът е хубав, светът е чудесен“), „Рокендрол“, „Тя е любовта“ и „Unite Europe“.
През декември 2009 година започва предаване по ТВ+ на Булсатком с водещ Иван Ангелов. Предаването се казва АРИА (абревиатура на „Автономната Република Иван Ангелов“) и го показва в нова светлина на телевизионен водещ, който също така изпълнява и музикални желания и провежда интервюта.
След няколко неуспешни опита да навлезе в популярната музика, Иван се връща към операта и започва международни турнета.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
