Асен Гаврилов е български балетист, балетмайстор и педагог.
Асен Петров Гаврилов е роден на 10-ти юни 1926 година, не къде да е, а в самия Народен театър „Иван Вазов“, където баща му е бил сценичен работник. Той така и не дочаква преместването в болница и избира да се появи директно зад кулисите на театъра, където често ще остава да спи през нощта. Семейството на Асен е било голямо (били са 4 деца) и в малкия апартамент с две стаи е било твърде тясно, затова той предпочитал да нощува в магическата тишина на театъра, където всичко е тайнствено и вълшебно. „Не мога да ви обясня какво чувствах в тия моменти – някакво божество ли, храм ли… едно свръхусещане за всичко наоколо“ – ще каже по-късно той самия. Асен буквално израства в Народния театър, там си пише домашните, и докато разнася вестници и кафета, за да помага с парите на семейството си, не пропуска всеки един момент, да наблюдава репетициите и да се учи от любимите си артисти, сякаш предварително е знаел, че натрупания опит в детските години ще му послужи по-късно, когато сам излезе на сцената
Ето как през 1946 г. съвсем на шега (а може би съвсем умишлено) Асен попада в школата на Анастас Петров – бащата на българския балет, под чието ръководство се формират големите имена на българския танц. По това време Софийската опера се приютява в сградата на Народния театър (след големия пожар в Операта през 1925 г.) и Гаврилов, наблюдавайки екзерсиса, воден от големия майстор, бива силно привлечен от една от балерините. Тогава се хваща на бас с приятели, че ще стане част от балетната трупа, надявайки се, по този начин красавицата да го забележи. Той отива при Анастас Петров и му заявява, че иска да учи балет, но при едно условие – да го остави да се хване на станката зад въпросното момиче. Анастас Петров е възхитен от природните му данни и веднага го приема в школата си.
Не след дълго идват и големите успехи. Първата му роля е Вацлав от „Бахчисарайски фонтан“ през 1947 г. Асен често замества големия солист Живко Бисеров, когато той има ангажимент, което му позволява да се учи и усъвършенства. Скоро Анастас Петров изненадва Асен с невероятно предложение – „Аз съм отредил за вас главната роля в балета „Жизел“. Асен е във възторг и едновременно с това изплашен. Дали е готов за тази голяма роля? Въпреки колебанието, приема ролята и на премиерата (18-ти януари 1948 г.) изиграва своя Алберт, партнирайки си с Валя Вербева. Публиката е запленена от таланта му и той веднага е назначен за пръв солист в Софийска опера и балет. Това никак не се харесва на колегите му, не само, защото е назначен директно за солист, прескачайки корде балета, а и фактът, че през 1944 г. Гаврилов се записва в немските трудово-строителни войски (ТОТ), за да изкара някой друг лев. Заклеймяват го като немски войник и дори войник от SS, за което същата година е изпратен и в Богдановдол (най-ужасния концентрационен лагер, създаден за разправа с политическите противници и лекомислещите). Съдбата обаче е решила да запази бъдещия велик танцьор и той без особени трудности успява да блесне на сцената на Народната опера.
През 1950 г. Асен е изпратен на специализация в тогавашния Ленинград, където е и най-добрата мъжка школа за балет в цяла Русия. На заключителния концерт в края на следването си Асен играе ролята на Дезире от „Спящата красавица“ на сцената на Мариинския театър – най-престижния театър за балет в страната, на чиято сцена са играли величия като: Михаил Баришников, Рудолф Нуреев и много др. Асен Гаврилов е единственият българин, канен да остане като солист в Мариинския театър. Той обаче отказва тази голяма чест и се връща обратно в България.
През 1951 г. Николай Холфин поставя в Софийска опера „Червеният мак“ и за спектакъла на Младежкия балетен фестивал в Берлин, Асен е специално поканен. Солисти в балета са Любка Колчакова, Живко Бисеров, Стоил Неделчев и акробата Крум Анков. Една нощ, когато вече са в Берлин, Асен е събуден, за да му съобщят бързо да учи ролята на Живко Бисеров, който бил хванат в опит за бягство в Западен Берлин и го връщат по етапен ред в България. За Асен е ясно, че всичко е било предварително нагласено. „Та нали всички ходехме в Западен Берлин да си пазаруваме?“ Тогава той се застъпва за колегата си, за когото е насрочен „Другарски съд“ в България и са му взети всички звания, изключен е и от състава на Софийска опера. Благодарение на Асен, който освен чудесен танцьор, е и изключителен човек и приятел, Живко Бисеров е изправен във Варненска опера, вместо изцяло да скъса с изкуството. Затова пък налагат на Гаврилов да се върне в Ленинград „да си доучва“.
Изключителният талант на Асен блясва най-ярко в „Есмералда“ и ролята на Феб, където си партнира с големите български балерини Валя Вербева и Лили Берон като Есмералда, и невероятния Павел Стоицев като Клод Фроло. Онези, които са имали честта да го гледат на живо, разказват, че са се влюбили в неговия Феб. Той е бил техния герой, а постановката толкова романтична, с такива красиви автентични декори, че публиката имала усещането, че присъства в Нотр Дам, заедно с героите. Критиката тогава пише: „Това е Феб, за който Цезар Пуни* би мечтал“.
Освен невероятен танцьор, Асен Гаврилов е и изключителен балетмайстор. Той не се страхува да експериментира в танцовото изкуство и с любов и прецизност работи с танцьорите, превръщайки ги в звезди. Интересното е, че навсякъде, където отива да поставя спектакли – Китай, Чили, Югославия, Португалия, не след дълго се извършва преврат, смяна на режима или някакви неочаквани политически събития. Това забавлява неговите близки и на шега му предлагат да отиде най-сетне да постави нещо в СССР. Наред с множеството награди за изпълненията му, той е удостоен с най-голямата награда по това време – званието Народен артист.
Асен Гаврилов си отива от този свят на 21 май 2006 г.
Автор: Ирен Петрова
Източник: bulgarkamagazine.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
