На днешният ден се ражда българският историк Рафаил Попов!

Проф. Рафаил Петров Попов (Троянски) е български историк, археолог, палеонтолог, спелеолог и музеен деятел.

Рафаил Попов е роден на 27 август /14 август стар стил/ 1876 г. в град Търново (днес Велико Търново, България) в семейството на попадия Иванка и отец Пенчо Рачов Троянеца.

Той е най-малкият от общо четирите деца на търновския свещеник, в чиято къща се настанява висш офицер от руските войски и попът на полка. Те стават кръстници на бебето, като заменят името му Рачо с библейското Рафаил.

Рафаил Попов завършва гимназия във Велико Търново. През 1896 г. Започва следването си във Висшето училище (днес Софийски университет) по специалност естествени науки.

Още като студент провежда през 1899 и 1900 г. разкопки в пещерите Духлатата и Малката край Търново. Завършва висшето си образование през 1901 г. През същата година е назначен за учител по естествени науки в Шуменското мъжко педагогическо училище. Извършва разкопки в Царската пещера край Беляковец, Голямата и Малката пещера край с. Мадара, както и на крепостта при Мадара, където открива прочутия фрагмент от мраморен зодиак, върху който ясно личат четири от зодиакалните знаци – водолей, риби, овен и телец.

През 1902 г. Рафаил Попов основава археологическо дружество. Поставя се началото на Оръжеен археологически музей (по-късно прераснал в Археологически музей, гр. Шумен), взема дейно участие при уреждането му, става и първият му уредник.

Министерството на народната просвета му възлага да проучи околностите на град Шумен и особено добре да огледа околностите на с. Мадара, където се намира станалият по-късно широко известен грамаден скален барелеф, наречен Мадарски конник. Чрез събраните от него на това място богати археологически материали, той установява, че те принадлежат на няколко исторически епохи. Той посочва, че Мадарският край е богата съкровищница за изучаването на миналото на Балканския полуостров.

През 1905 г. прави най-значимото си откритие – Чаталарската омуртагова колона. Намирането и изкопаването ѝ се случват в село Чаталар (днес Хан Крум), Шуменска област.

През 1907 г. Рафаил Попов разкопава Коджадерменската предисторическа могила край гр. Шумен.

През 1908 г. – Проучва Деневата и Дядо Гергевата могила с.Салманово, Преславско.

По време на Междусъюзническата война Рафаил Попов е във II армия, но поради заболяване го връщат в София в IV военнополева болница. След оздравяването му го зачисляват в нея, където остава до края на войната да служи като санитар. Участник е във Военно-разузнавателната мисия на български учени в Одринска Тракия.

През 1918 г. Рафаил Попов се връща към редовната си научна работа. Издава две публикации: за „Гробните находки от Халщадската епоха“ в сп. БАН и за „Коджадерменската могила“ в известията на Археологическото дружество.

През 1921 г. подновява разкопките в пещерите при с. Беляковец, Търновско.

През 1937 г. съвместно с българските пещерняци основава и Софийското пещерно дружество.

През 1938 г. приема най-голямото научно отличие – избран за дописен член на Българската академия на науките и изкуствата. През същата година, след 40-годишна държавна служба го пенсионират.

Като пенсионер изработва в дома си около 100 документални рисунки, представящи образци от военното облекло, от оръжието, от бита на прабългарите, предвидени да бъдат отпечатани и издадени от тогавашното Министерство на войната.

Рафаил Попов умира на 15 август 1940 г. в град София.

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!