Борис Илиев Попмихов, наричан Берковчанина, е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Борис Илиев е роден в Берковица през 1882 година. Има основно образование. През 1900 година става член на ВМОК и през 1902 година е четник при мичман Тодор Саев. Взема участие в Горноджумайското въстание през септември-октомври 1902 година, а през 1903 година е в четата на щипския войвода поручик Сотир Атанасов, който действа в Щипско, Кратовско и Кочанско. Взема участие и в Илинденско-Преображенското въстание.
От началото на 1905 година е в четата на капитан Юрдан Стоянов, която действа в Горноджумайско и Мелнишко. За известно време е в четата на полковник Анастас Янков. От 1906 година е определен за районен войвода в Горноджумайско.
По време на Балканската война 1912-1913 Борис Илиев е войвода на партизанска чета № 30 на Македоно-одринското опълчение. На 26 септемри четата на Илиев нахлува в Горноджумайско и предприема мерки по организирането на местното българско население във въоръжени милиции. Сражава се при селата Сърбиново, Осеново и Градево. В доклада си до Щаба на МОО пише:
„ Назначих селски чети, които при първия топовен вистрел на границата да скъсат всички телеграфни и телефонни съобщения и да дават съдействие на настъпающите български части.“
По-късно действа в Солунско и заедно с българската армия влиза в Солун.
През Междусъюзническата война (1913) е в състава на 14-та воденска дружина на Опълчението, като е награден със сребърен медал. Участва и в Първата световна война 1915-1918.
Участва в Първата световна война, след която става член на БКП. Участва активно в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание в 1923 година. Командва въстанническа група, с която участва в превземането на Берковица. При потушаването на бунта е заловен и изтезаван, вследствие на което заболява тежко.
Умира в Берковица на 28 юни 1930 година
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
