Георги Караиванов е български поет, прозаик, драматург.
Георги Иванов Караиванов е роден на 25 март 1897 г. в град Кюстендил в семейството на народен учител. Завършва гимназия (1915) и право в София (1924). От 1924 г. работи като юрисконсулт при Военно-издателския фонд, по-късно преименуван в Държавно военно издателство. Редактор е на детския вестник „Мъничък свят” (1927-1928) и на детската библиотека „Гнездо” (1942-1943). Участва в сборника „Мост” (1923) (с Атанас Далчев и Димитър Пантелеев).
Член е на СБП. Секретар на СБП (1934 -1944). Редактира детската приказна библиотека „Гнездо” (1942-1943).
Георги Караиванов е автор на книгите: „Път” (стихове, 1923), „Анатема” (стихове, 1925), „Иманяри” (стихове, 1928), „Синьото цвете” (стихове, 1928), „Пендарата” (повест, 1928), „Божият съд” (легенда, 1928), „Хайдути” (епическа поема, 1931), „Бан Янука” (исторически роман, 1932), „Герай войвода” (поема, 1933),„Боримечката” (историческа повест за юноши, 1958, 1966, 1972), „Перущица, гнездо на герои” (историческа повест за деца и юноши, 1960), „Всичко мога, всичко знам” (за деца, 1961), „Заю и Мецана” (приказка в стихове, 1962), „Юнашка майка. Роман за баба Тонка” (роман за юноши, 1962, 1969, 1976), „Последната болярка” (комедия, 1964), „Вземи ме, войводо” (историческа повест за деца и юноши, 1970), „Стъпки по хълма” (лирика, 1976), „Избрани произведения. Юнашка майка. Боримечката” (1977), „Шепот на борове” (исторически разкази, 1984), „Гнездо на герои” (повест, 1984), „Люлчице мила” (залъгалки, 1989), „История на Съюза на българските писатели 1913-1944″ (в съавторство с Георги Дръндаров, Никола Атанасов и Христо Ц. Борина, 2003).
Умира на 28.03. 1985 г.
Поклон пред паметта му!
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
