Софроний е български духовник, Доростолски и Червенски митрополит на Българскта православна църква от 1962 до 1994 година. Написал е сборник проповеди в 3 тома – един от най-големите омилетически трудове в България.
Светското име на митрополит Софроний Доростолски и Червенски е Стойчо Коев Стойчев. Роден е на 02 ноември 1897 г. в с. Орешак, Троянско. Останал от ранна възраст сирак, през 1910 г. е приет като послушник в Троянската св. обител. Основно образование започва в родното си село, а на манастирски разноски завършва в гр. Троян. През есента на 1914 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария, курсът на която завършва през 1920 г. По време на своето обучение там, на 30.06.1918 г., в Троянския манастир е постриган в монашество с името Софроний от тогавашния игумен архимандрит Климент (Коевски).
На 25.01.1919 г. в пловдивския митрополитски храм „Св. Марина“ е ръкоположен в йеродяконски чин от Пловдивския митрополит Максим. От есента на 1920 г. до края на м. юли 1923 г. йеродякон Софроний е учител-възпитател в монашеското училище при Троянския манастир. Повикан на служение във Видинска епархия, от 01.08.1923 г. е назначен за игумен на Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча“, От 22.08.1923 г. йеромонах Софроний е назначен за игумен на Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“, Която длъжност заема до 30.04.1933 г. Заедно с това от м. септември 1929 г. той е студент в Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва през 1933 г. На 23.04.1933 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Видинския митрополит Неофит, а от 01.05. с. г. е назначен за архиерейски наместник в гр. Берковица. а на 12.08. с. г. в храма .Св. Богородица“ в гр. Берковица е ръкоположен за йеромонах от Видинския митрополит Неофит.
На 30.06.1940 г. в Катедралния храм-паметник „Св. Александър Невски“ в гр. София е хиротонисан в епископски сан с титлата „Проватски“. От 01.07.1940 г. до 11.03.1962 г. епископ Софроний е викарий на Видинския митрополит Неофит. На 04.03.1962 г. е избран, а на 11.03. с. г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. Дядо Софроний управлява епархията си в годините на открита антицърковност и атеизъм.
Въпреки неговите енергични протести и непримиримост през 1975 г. комунистическата власт в град Русе постановява да бъде разрушен храм „Всех Святих“, като на негово място е построен пантеон на възрожденците. Поради напредналата си възраст на 19.01.1994 г. митрополит Софроний подава оставката си, като остава да живее на покой в сградата на Доростоло-Червенската митрополия.
Митрополит Софроний почива на 07.06.1995 г. в гр. Русе. Погребан е в притвора на русенския катедрален храм „Св. Троица“.
Източник: rusenska-mitropolia.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
